И така, Тръмп прекрачи през трупа на импийчмънта и откри кампанията си за преизбиране с купища фантасмагорични лъжи. Демократите сякаш се примириха с втория му мандат и единственият им проблем е неуморният феникс Бърни, който може да им обърне каруцата. Неадекватността на американската партийна политика добива все по-фарсови измерения.

 

  

 

 

Често, когато прогнозите ми се сбъдват, изпитвам тягостно разочарование. Иска ми се да бъда изненадан. Не може нещата да са толкова едномерно предсказуеми! Но засега са. Импийчмънтът на Тръмп се разцепи по партийна линия. Единственият републиканец, гласувал „за“ импийчмънта уж „по съвест“, мормонът Мит Ромни, просто е... яко забъркан в украинските корупционни разкрития на Руди Джулиани. 

 

Целта на напористия бивш нюйоркски кмет бе постигната – кандидатурата на Джо Байдън, фаворита на Демократическата партия (ДП), е фактически потопена. Вицето на Обама остана четвърти на предварителното обсъждане с гласуване (caucus) в Айова с унищожителна разлика. Силите на неадекватността в ДП сега се надяват на обречения, макар самофинансиращ се, кръстоносен поход на другия бивш нюйоркски кмет – Майк Блумбърг. Говори се и за реактивиране на Хилари от нафталина. 

 

Украинската корупция си остана основен проблем на американската вътрешна политика и тепърва ще чакаме още конфузни разкрития от лагера на Тръмп. Руската истерия като средство за война срещу него обаче е отдавна изчерпана, но не и русофобската пасия на демократите. Тя остава единственото общо, което свързва разнородните във всички други отношения демократически кандидатури. Няма шанс да бъде зарязана скоро. 

 

Конфузията с броенето на гласовете в Айова, резултатите от които още не са официално обявени в момента на писане (петък вечер нюйоркско време), е пореден удар срещу репутацията на елита на ДП. „Кокъсите“ включват и открито обсъждане, където става ясно какво е разположението на силите. Затова никой не повярва на IT фирмата, смятаща гласовете, когато в понеделник вечер обяви за победител с много малка разлика Пийт Бутиджидж. Който се оказа и акционер в същата фирма! ДП ще се старае да премахне „кокъсите“, тези досадни за нея срещи с реалността, да ги замени навсякъде с по-манипулируемите по герберски анонимни предварителни избори (primaries). 

 

Въпреки големите обещания на надигащото се в низините на ДП народно въстание, олицетворявано главно от жените, за което писах миналата година с такава надежда, оказа се, че старият боен кон Бърни, възправил се като феникс от пепелта, отново громи всички и в дебатите с другите кандидати от ДП, и в „кокъсите“ и „праймърисите“, и силата му ще расте непрекъснато, докато, както се опасявам, кандидатурата му не бъде торпедирана на лято от ДП като в 2016 г. Те открито предпочитат омразния им Тръмп пред социалиста. Освен ако нещо не им попречи!  

 

Силата на Бърни не е случайност или някаква лично негова идиосинкразия, а е системен проблем за Америка. Съвсем не случайно Тръмп в речта си за състоянието на съюза във вторник, иначе толкова сходна по атмосфера с речите на Брежнев на конгресите на КПСС от 70-те години, отново размаха плашилото на социализма, на архизлодея Мадуро, вдигна на прът сламеното чучело Хуан Гуайдо, отдавна изритано от парламента в Каракас. 

 

По този начин Тръмп призна, че истинският му опонент е Бърни и натърти, че който не ще червеното, ще трябва да преглътне оранжевото. Странно, но това наистина е дилемата на днешна Америка: демократичен социализъм или клоунски популистки турбокапитализъм. 

 

Затова няма шанс „демократическият капитализъм“ на Бутиджидж, който в днешно време е оксиморон и е терминологична заемка от демократичния социализъм на Бърни. Бутиджидж е типичен лайфстайл кандидат от типа на Обама – млад и хубав, открито гей, женен за мъж (цяло чудо как е избран за кмет и не в Ню Йорк или Сан Франциско, а в сравнително малък градец от ръждивия пояс в Индиана, наистина университетски, но пък католически), със странно звучащо малтийско-арабско име. Възгледите му са умерено прогресивни по мерките на буржоазния либерализъм, напълно в линия със статуквото на ДП. 

 

Но с победата на Тръмп в 2016 г. времето на лайфстайл политиката свърши. И се върна времето на класовата политика. Честно изразена като на Бърни и мошенически маскирана в клоунски одежди  като на Тръмп, който се кълне в брадите на работниците и дребните бизнесмени и служи вярно на обожаващия го едър капитал, поне от определени отрасли. Свърши и времето на гласуването за кандидатите на статуквото. Дойде времето на протестния вот – сега поделен между Бърни и Тръмп, според умствения капацитет на избирателите. 

 

Че лайфстайл политиката е минало доказа и провалът в Айова на всички жени кандидатки от ДП, две от които бяха ендорсирани от редакцията на в. „НЙ Таймс“ – Елизабет Уорън и Ейми Клобучар. Това явно е неразбираемо за лагера на Хилари, който продължава да вярва в лайфстайл утопията, че демографските процеси в САЩ – като увеличаването на процента на малцинствата и активността на жените и ЛГБТ – правят републиканското управление невъзможно. И затова и досега не приемат реалността на Тръмповата победа и управление. 

 

ТВ кадрите, в които Тръмп обърна гръб и не пое подадената му от Нанси Пелоси ръка преди речта си в Конгреса и когато демократическата председателка на парламента си го върна, като демонстративно раздра копието си на речта му след края й на няколко къса, са великолепна илюстрация на дълбокото разделението и взаимната омраза, парализирали официален Вашингтон от 2016 г. насам. 

 

Този път републиканците бяха по-триумфално настроени: бодро скандираха „още четири години!“. Заслугата за небивалото единство принадлежи изцяло на неадекватниците от ДП, отвратили от себе си и от доминираната от тях „дълбока държава“ много милиони американци с безумния си, несправедлив лов на вещици срещу иначе обречения да бъде слаб, объркан и непопулярен президент. Засилилият се Тръмп вече започна да чисти „предателите“ в Белия дом – в петък уволни посланика си в ЕС и директора за Европа в Съвета за национална сигурност за това, че свидетелстваха против него в процеса на импийчмънт.

 

От речта му за състоянието на съюза, често прекъсвана с овации на крака отдясно, пък стана ясно, че и „добрата стара партия“ също не обитава този наш грешен свят, а някаква паралелна реалност. В която например Гуайдо е „господин истинският президент на Венецуела“, убийството на Солеймани е „справедливо и законно и е спомогнало за мира в Близкия изток“, планът на Тръмп за решаване на израело-палестинския въпрос е „работещ и се приема от двете страни“, а САЩ са „предмет на боязън, завист и възхищение в цял свят“. Награждаването с президентски медал на патриарха на „радиото на омразата“ Ръш Лимбо предизвика конвулсии на погнуса у всички душевно здрави американци. 

 

Почти нямаше изречение в речта, в което да не се съдържаха умишлени пълни или частични лъжи, преувеличения, а може би и искрени заблуждения. Това се отнася и за казаното за успехите на икономиката, създадените работни места, растежът на Уолстрийт, но по-подробно ще се спра на него в следващ коментар, посветен на американския капитализъм, социализъм и условията, които правят последния единствено жизнеспособен изход от сегашната безизходица. Идейната заблуда, криенето на глави в пясъка от страна на американската върхушка поразително прилича на психоклимата в имперския Петербург непосредствено преди Първата световна война и руските революции. Българските зрители на RT вече са забелязали, че и там е доста силна антисоциалистическата нотка, колкото и симпатии да имат иначе към Бърни като разобличител на Хилари и към Мадуро като лидер на латиноамериканската съпротива срещу САЩ. 

 

Изчерпаността на досегашния двупартиен модел на САЩ е очевидна. Кандидатите с бъдеще са аутсайдерите, апелиращи към масите през главите на партиите и свободни от бюрократична и спонсорска обвързаност. Като милиардера Тръмп (за чиято роля мечтае и милиардерът Блумбърг, а някога изигра доста успеяно и милиардерът Рос Перо) или народния трибун и демократичен социалист Бърни, издържащ се от милиони всекидневни малки дарения онлайн, които са по възможностите на всеки американец с със средни и по-ниски доходи, и с помощта на милионна армия ентусиазирани, самоорганизиращи се помагачи-доброволци. 

 

Трудността да се установи в САЩ открит, брутален прокапиталистически режим съм разглеждал подробно другаде и досега вярвам, че анархистката, непокорна, индивидуалистична природа на американците, която ми е отлично позната не от книжки, а от десетилетия триене лакти с тях в американски фирми в частния сектор, а и от дългогодишно любителско изучаване на американската народна култура. В съчетание със забележителната им способност за гражданска самоорганизация и артикулирано, сравнително цивилизовано политическо дебатиране. 

 

Затова повтарям, алтернативите сега са само две – клоунски популистки капиталистически режим от типа на Тръмповия, обиращ протестния вот на необразованите маси и предизвикващ погнусата на по-образованите, или просоциалистическо реформистко управление от типа на предлаганото от Бърни, опиращо се на широко неформално народно движение в подкрепа на основни „социалистически“ искания, приети за разумни от голяма част от обществеността и особено подкрепяни от младите. 

 

Още по темата: 

 

https://glasove.com/categories/komentari/news/byrni-sandyrs-superzvezda

 

https://glasove.com/categories/komentari/news/v-amerikanskata-demokraticheska-partiya-se-nadiga-narodno-vystanie

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/amerika-i-socializmyt

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/velikiyat-trymp-zastrashena-li-e-amerika-ot-prezidentska-diktatura

 

 

 

 

Още от категорията

43 коментар/a

Спиноза на 08.02.2020 в 18:08
Точно в САЩ, не виждам как ще има социализъм, там са се събрали все индивидуалисти и егоисти, с наследствена лудост - има сериозни проучвания, алчността и лицемерието е норма, а вие новите американци, първо поколение, нямате думата там.
Спиноза на 08.02.2020 в 18:11
Бърни никога няма да бъде избран, по-вероятно е да изберат гея за президент, а, той май има 1% повече от Бърни!
Спиноза, престани да ни навираш невежеството си! на 08.02.2020 в 18:21
Под всяка статия пишеш глупости. Да не би да познаваш страната като Чичо Фичо?
Констатация на 08.02.2020 в 18:25
Докато САЩ отчаяно се борят срещу проруските настроения на българите, българските емигранти в САЩ - или поне някои от тях - успешно работят за победата на комунизма в Америка.
Спиноза на 08.02.2020 в 18:29
Кое са глупости, че САЩ е родина на лудите и психопатите ли, а, и гейовете ? Ами виж официални статистики, проучвания. Глупости са теории, откъснати от реалността, расъжденият от типа: Америка е най-силна военно, най-богата, всички там се натискат да живеят... значи е еталон за всичко.
насмешките на историята на 08.02.2020 в 18:36
Взирайки се в настоящия американски политически истаблишмънт, все едно наблюдавам сенилните старци от съветското Политбюро от началото на 80-те - същите карикатури, същото бодряшко самоуспокоение - очевидно историята се повтаря. Що се отнася до начините и съдържанията на самоуспокояващо говорене - чуеш ли, не можеш да сбъркаш, че това вече е самият фарс - и даже съветското самоуспокояващо говорене относно близостта на комунизма и солидарността на трудещите се бе по-невинно в лъжите и самозаблудите от това, което ни предлагат Тръмп и сие - всичко така добре описано от автора.
Спиноза, твоето е като на някой, видял Италия на картата на 08.02.2020 в 19:31
и останал с убеждението, че изглежда като ботуш. Пък други са ходили там, пък трети живеят там, а има и италианци. Да обясняваш на Чичо Фичо в каква страна живее и какви са хората около него е просто нелепо, това е най-мекият израз. Статии, новини в медиите, филми и книги, от тях няма да разбереш истината. Само една вметка, американците са много по-социално отговорни, отколкото господстващите медии ги изкарват, защото истината не е изгодна на управляващия елит.
р kll на 08.02.2020 в 19:42
Да се пази много автора от разпространената в америка синтетичната дрога, която очевидно използва за да стигне тия висоти на анализа. Ако неговата мечта за социализъм в америка се сбъдне, това ще е добра новина за капиталистическите русия и китай, които най-после ще задминат социалистическите американски щати.
православен на 08.02.2020 в 19:46
Америка е в омагьосан кръг защото от много години е собственост на няколко свръх богати фамилии, които използват тази страна, за осъществяване на амбициите си да купят земното кълбо.За сега успяват.Виждаме ,че няма държава която не им дължи пари.Те поставят и свалят президенти,а неудобните или убиват, или компрометират.Те правят и войните,затова и живеят в Америка,та бомбите да не достигат до там!В момента целят намаляване прираста на населението на земята до милиард.От отците на Православната църква знаем,че тия хора ще правят неимоверно много злини на всички хора по цялото земно кълбо"за да няма кой да оправи нещата" та да имат основание да поставят машиаха си-техният цар антихрист,първо за председател на тайното им за сега правителство,а на по-късен етап и за цар на света,който според Словото Божие,след като с тяхна помощ,за да заблуди хората (напишете в НЕТА 'Син лъч') направи лъжливите си "чудеса" описани в книга Апокалипсис (ще сваля огън от небето) ше изисква и поклонение като на бог!
Спиноза на 08.02.2020 в 20:44
Емигранти първо поколение мислят че като са в САЩ, и познават страната по-обективно, но е точно обратно, имам доста приятели и колеги там, и според финансовия и социален успех там, разказват коренно противоположни версии, но общото помежду им е че всички са депресирани. Метафората, че гората можеш да видиш само ако си извън нея, вътре виждаш само дървета, е много вярна в случая.
Пуританският дух дава фира на 08.02.2020 в 21:34
Проблемът на САЩ е,че те отначало тайно и полека,а през последните 30-40 години и открито се трансформират в нещо вече твърде отдалечено от това което са основали бегълците-пуритани-индепенденти от кралската власт и англиканската църква. Тази година се навършват 400 години от пристигането на кораба "Мейфлауър" и основаването на колонията в Плимут. Точно пуританският дух на трудова етика, работливост,предприемчивост,нетърпимост към мързеливите,морална устойчивост,честност....положиха основите на богатството на Америка. Поговорката "Който не работи,не трябва да яде" не е измислена от Георги Димитров,а от пуританите. Чул я е от майка си и протестантското обкръжение в което е е израсъл. Когато някъде се създаде богатство,то веднага привлича паразити,както лайното привлича мухи. Днес САЩ все повече са обрасли с паразити от цял свят,а наивните работливи пуритани стават все по-малко. Статистики за расовите,етническите и религиозните съотношения в САЩ не се публикуват,но и от самолет е видно,че белокожите гламави американци дето бъхтят на по 2-3 места за американската си мечта намаляват и скоро ще паднат под 50%. Не случайно демократите клатят неразбиращо глави защо не печелят изборите като са успели да овладеят расовите,етническите малцинства,голяма част от жените,ЛГБТ-ътите,университетите,холивудския артистичен елит и по-голямата част от медиите. Преди да дойде социализмът в САЩ,САЩ ще преживеят гражданска война на все още работещите баламурняци срещу нароилите се паразити. Всъщност войната вече се води с ниска интензивност в университетите,училищата,моловете,църквите,по границата с Мексико,в гетата на пъстрокожите.....
До "Пуританският дух дава фира" на 08.02.2020 в 22:49
Поздравления! Много ми хареса аналогията на американското "богатство" с лайно, дето привлича мухи. Истинското богатство все още е в Европа и донякъде в Азия. На фона на такива богатства, като Бетовен, Бах, Моцарт, Чайковски, Леонардо, Микеланджело и много други, американските "богатства" са просто незабележими. Парите тук нямат място, както се досещате. Говорим за истинско "богатство". Такова е имало и на територията на Северна и Южна Америки, но е брутално унищожено именно от тези, дето уж били работливи, притежавали трудова етика, предприемчивост, нетърпимост към мързеливите, морална устойчивост, честност. Да бе! Унищожили са най-брутално уникални цивилизации, по-напреднали от тях в много отношения. И са ги унищожили не от друго, ами от страх. Защото не са могли дори и за миг, с окаяното си въображение, да си представят нещо друго, различно от дивашко-варварският свят, от който са произлезли. За тях другият, отсреща, няма други мисли, освен как да ти види сметката. Т.е., привнасят собствената си психика като такава и на другите индивиди. Въобще не са се променили за тези 400 години. Личи си по всичко. А на света вече му писна от тези самозванци. Преди години, един сръбски политически фупкционер - Вук Драшкович каза: "Няма да приемам съвети от държава, която е по-млада и от оградата пред къщата на баба ми". Може би заради това, оттогава вече нищо не се чу за него. Така действат тези от тази т.нар. "цивилизация", към която ние направихме "цивилизационният" си избор. Дупе да ни е яко.
Лазар Кузев на 08.02.2020 в 23:38
Не съм живял в САЩ, но дядо ми е живял, както и много мои познати, някои от които и досега живеят там. Чел съм немалко историцески изследвания за тях, но мисля, че съм специалист по САЩ.Мисля обаче, че не е необходимо непременно да си живял в САЩ, за да имаш адекватна представа за основните им социално - икономически характеристики, като общество, какго и за преобладаващата менталност на човешките индивиди там. Смятам, че в САЩ всяка разумна социална мярка в полза на ДЕЙСТВИТЕЛНО трудещите се би била осъществена много по - трудно, отколкото в Европа. Мантрите на капитализма, по мое основателно предположение,са поразили /и то не от сега!/ над 90% от народонаселението им: 1/да правиш пари /не да си вадиш хляба с ДЕЙСТВИТЕЛЕН труд, а да правиш пари, няма значение как - важното е да ИЗГЛЕЖДА честно и законно, и да не те хванат/ 2/ да си успешен, което е производно от т.1 - first, the best - този нюанс на идеологизираното съзнание наричам "фърстизъм и бестизъм" - промитомозъчно успехаджийство. 3/да си известен и по възможност - секси. 4/да се гордеш, че си гражданин на САЩ - и да си убеден, че те са най - добрата, най - великата, най - силната, най- демократичната и най - загрижената за мира и добруването на света държава. По т. 4 - та мнозинството американци много си приличат с мнозинството руснаци, просто, в този аспект, разликата е само в това, че американците са богати руснаци. Ето затова смятам, че САЩ не са подходяща за справедливи социални преобразования страна, каквито надежди храни авторът на статията.
Лазар Кузев на 08.02.2020 в 23:40
Извинявайте, изпуснал съм частицата "не". Да се чете: не съм специалист....
Лазар Кузев на 08.02.2020 в 23:48
Изкефих се на герецитираното изказване на Вук Дражкович за САЩ.

Напиши коментар