Пандемията е мощен катализатор. Всичко, което се правеше преди нея от политически и икономически съображения се превърна в санитарно-хигиенна необходимост. Триумф на суверенитета? И да, и не. Да, защото на полето, където се суетяха различни играчи, остана само един - държавата. Не, защото именно в този момент всяка една държава преминава през проверка на своята здравина, но не всяка от тях ще успее да я издържи.

 

 

 

Проф. Питър Хенеси от Лондонския университет, който се занимава с история на държавното управление, пише: „Новата история, която се делеше на „до“ и „след“ войната, се превърна в „до“ и „след“ вируса“. Вероятно е малко преувеличено, но за сметка на това указва посоката за размисъл. Световната война е комплексна криза, която влияе на самото функциониране на държавата и обществото. Сега става дума за промени именно от такъв мащаб. Кой отговаря за главното, за безопасността и живота на гражданите? Именно традиционната държава. Тя за това и съществува.

 

През последните 30 г. тази аксиома беше под въпрос. В глобализирания свят ролята на държавата едва ли не трябваше да се обезсмисли. Тя трябваше да започне да губи функциите си в полза на гражданското общество, а така също и в полза на транс- и наднационалните институции. От дълго време имаше съмнения в тази прогноза. Още от самото си начало XXI век беше потопен в поредица от кризи. За ренационализация на международния живот и връщане на ключовата роля на държавата се говореше по различни поводи. От необходимостта да се противодейства на тероризма, до гаранциите за стабилност на банките и управляемост на пазарите. В средата на 2010 г. този тренд се оформи като политическо движение и доведе до подем на привържениците на суверенитета. Лозунгът на Брекзит, „Да си върнем контрола!“ стана боен вик на тези, които обвиняваха за своите проблеми глобализацията и откъсването на елита от „корените“ му. Техен световен лидер стана президентът на САЩ Доналд Тръмп, който пренастрои световния дневен ред на вълна „всеки за себе си“.

 

Пандемията е мощен катализатор. Всичко, което се правеше преди нея от икономически и политически съображения, се превърна в санитарно-хигиенна необходимост. Триумф на суверенитета? И да, и не. Да, защото на полето, където се суетяха различни играчи, остана само един - държавата. И всички се обърнаха към него, очаквайки адекватни мерки. Алтернативи няма. Няма, защото именно в този момент всяка една държава преминава през проверка на своята здравина, но не всяка от тях ще успее да я издържи.

 

Няма смисъл от разсъжденията за преимуществата на авторитаризма над демокрацията, както и от сравняването на Китай с Италия. В Европа наблюдаваме различни подходи и различни резултати. Скандинавските страни са образцови демокрации, но там всичко се прави ясно, а при необходимост твърдо и безкомпромисно. Качеството на държавата зависи не от формата на нейното управление, а от ефективността на неговата организация и обществената солидарност. Въпросът за коопериране между държавите, въобще не се поставя. Всички страни, повсеместно разчитат на собствените си ресурси. Но най-яркият пример в тази посока е Евросъюзът. Европейските институции притихнаха. В този критичен момент стана ясно колко периферна роля им е отредена. Затихна целият миш-маш от последния четвърт век, когато на гребена на вълната на експанзията разцъфтя риториката за солидарност и общи ценности, а единствено важни се оказаха жизнените интереси на отделните страни и тяхното население.

 

Никой не апелира нито към ценностите, нито към институциите. На никой не му трябва това. А нали Европа е образец за върха на интеграцията. Означава ли това, че светът безвъзвратно се потапя в егоистична анархия? Пак и „да“, и „не“. Да, защото самото понятие „международно устройство“ не е норма на международните отношения, а една наша привързаност към тази идея, едно привикване към хубавото, към уникалната подредба от втората половина на ХХ век. И не, защото сътрудничеството неизбежно ще потрябва за оптимизиране отговорите на всеобщите и наднационални предизвикателства, намиращи се резонно извън контрола на отделните страни. А защото, ще останат да си сътрудничат само тези, които сега, всеки по-отделно, ще издържи днешния стрес-тест.  

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Нищо ново на 01.04.2020 в 19:04
А нееее.... .би-учи, .би-учи . уй се изтрива научаване няма. Като гледам Столтенберг нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил.
хаирсъзин на 01.04.2020 в 19:52
кратко, точно и ясно.
Мисля, на 02.04.2020 в 09:14
че националната държава трябва да се пази. Но и от глобализация имаме нужда. Не може да се каже, че всичко трябва да е държава. Когато икономическото общество трябва да функционира и да създава блага е необходима по малко държава и повече икономическо общество и повече частна собственост и две класи, като диалектична философска система. Ако съществуването на страната и живота на хората, е заплашено, страната трябва да има повече държава и дори мека диктатура, както е бил регламента в древно римската република - трябва да има такава мека диктатура. После отново се връщаме към демокрация. Но когато трябва да има силно производство е необходимо да има по малка, но силна държава, която да създава законите и правилата, да ги отстоява и изпълнява и да осъжда и наказва тези, които не ги изпълняват. Както държавата трябва да е силна при опасност за съществуването на страната, така и трябва да има силно Икономическо общество и да се работи много и да има повече Икономическо общество и свободен пазар с конкуренция. Не може да се каже, че във философията трябва да има един полюс , пък бил той идеализъм или материализъм, и всеки да търси своята правда. Новото в света е, че трябва да има хилозоизъм с материя и живот, които са два противоположни полюса и диалектична философска система от два полюса, поле между тях и нов зародиш на нова система. Социализмът създава еднополюсно общество, както идеализма създава също еднополюсно общество. Затова се разпадат империи, на СССР , и сега донякъде на капиталистическите империи. Минава се към диамантено общество и цивилизация, при която има ФДС - философски диалектични системи от двуполюсни общества, но и с поле - любовта, интереса, както и четвърти елемент, който е новия зародиш. Или от общество на догмата за Света Троица, се обръщаме към нова диамантена цивилизация и общество с четири полюса. Затова става обръщането на цивилизацията и света на 360 градуса, а бившите социалистически страни се обръщат на 540 градуса. Корона вирусът се превърна в мощен катализатор, който създаде тази нова система на диамантена цивилизация, където вече няма връщане. Сега човечеството води война с гена на короно вируса, на еволюцията, който е идеален, като срещу него застава човешкия мозък и разум на човека и цивилизацията му Тук всякакви стари теории на социализъм, комунизъм, на стария зловещ капитализъм с лошотия трябва да се изоставят и да има общество на доброто, като злото трябва да закърнее в човека. Или общество на любовта, добротата, човещината милосърдието честността, почтеността, справедливостта, солидарността, съвестта, Да не се търси винаги виновник, който да обере парсата на негативизма и т.н. Не мога сега да опиша всички християнски добродетели, но те ги има описани в Божието СЛОВО, както има и добродетели, които са възникнали в обществата след Христос, както и правата на човека, записани в ООН. Много може да се пише, но ще спра дотук.

Напиши коментар