По нелепа случайност той се родил на 1 април, в деня на смеха. Някои дори мислят, че този ден се отбелязва точно в чест на Гогол. В действителност на Николай Василиевич по биха му подхождали Денят на вси светии, Валпургиевата нощ или нещо от подобен ред. Времето, когато всекидневните грижи отиват на трети план и започва истинският живот, истинското вълшебство. Това не е смешно, това е прекрасно и удивително. Ако се замислим, смешното у Гогол е само носът.
Гогол: всичко е включено

    Той е първото руско хипи. Всички признаци са налице. Самото име Гогол звучи като хипарско. Дори външно прилича. Дългокос, очилат, хилав. Преди 20 години видях на един хипар значка с изображението на Николай Василиевич. Под рисунката имаше надпис “John Lennon”. А птицата-тройка това са – Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън.

   Няма случайни съвпадения. Неслучайно цялата дългокоса тълпа от много години, още от средата на 70-те, се събира около паметника на Гогол. В Москва има много красиви паметници. На Грибоедов, на Тимирязев, на Жуков, дори и на Ленин, в края на краищата. Но е избран точно този на Гогол и това не е случайно.
Да се обърнем към биографията. Както е известно, Гогол е водел номадски живот. Бил е бездомен и безприютен. Никъде не се е задържал за дълго. Добре му е било само на път. Заради това и Русия, и Украйна спорят за това чий е той. Да, руски е. Да, украински е. Но със същия успех е и немски, и италиански, и дори израелски. Бил е в Йерусалим и в Назарет.

   В книгите му не е намерило отражение почти нищо от видяното. Повестта “Рим” не се брои. Това е едно от най-несполучливите му произведения. Пътешествал като в сън. Лениво гледал от прозорчето на каретата света. В Назарет стоял на пейка, под която се скрила кокошка. В Мюнхен пил бира с някакви си германци. Това са всичките му впечатления.

  На ферибота, който се движи между остров Малта и остров Гозо, местен старец, чул руска реч, ми каза: “Преди много години по този маршрут пътуваше някакъв много известен ваш писател. Повръщаше през цялото време”. Защо ли веднага разбрах кой е бил този...

   Ако Гогол е имал китара, вероятно би съчинявал песни. Нещо подобно на “Дай ми да се напия с железопътна вода...” или Like a rolling stone. Но нямал китара и заради това пишел проза. Ако се възползваме от хипарския жаргон, “гонел конете”. Никой не умеел по-добре от Николай Василиевич да “гони конете”. За чиновника, който си излива вода на главата. За портрета, който носи нещастие. За удавниците и дяволите. Чудесни и страшни хипарски приказки, от които ти се завива свят.

  Много от героите му са такива пътешественици като самия него. Хлестаков, Чичиков, Иван Фьодорович Шпонка. Че дори и Нос. И той пътува с каляска из Русия. Накъдето и да погледнеш, същински trip и travel. Непрекъснато движение, но накъде? От този живот към по-добър, направо в другата реалност. Колкото по-бързо се въртят колелата, толкова по-стремително читателят се спуска в паралелния свят, където мъртвите оживяват, където съществуват пуяци с размери на телета, където 35 хиляди куриери кръстосват света, бързайки да доставят благата вест.

   Между другото, за trip. След прочитане на гоголевските неща у днешния читател възниква закономерният въпрос: “Какво е пушил Николай Василиевич?”. Както се знае, Гогол не е взимал наркотици. Затова пък много и с удоволствие ядял. Между другото, халюциногенното въздействие на прозата му е очевидно и заразително. Точно Гогол е измислил украинския и петербургския фолклор. При това го е измислил толкова убедително, че и досега в Петербург и в западна Украйна живеят по мярката на Гогол, а не по тази на Матвиенко и Юшченко.
Заедно с пространството той е конструирал и времето. Излишно е да се напомня, че като всяко хипи Гогол “залитал” по алтернативна история и историческа реконструкция. Колко струва само “Тарас Булба”? Учените отдавна са доказали, че нищо подобно дори не се е случвало нито с казаците, нито с украинците, нито с поляците. С ума си всеки го разбира. Но на сърцето си не можеш да заповядаш...

   Неслучайно Гогол се римува с алкохол. Въздействието на прозата му е подобно на въздействието на спиртните напитки. То утешава и отвлича. Навява златни сънища, позволява да се забрави непоносимата тежест на съществуването сред лъжа, еснафщина и глупащина. В този смисъл Гогол, разбира се, е хуманист. Човек, начел се с книгите му, не излиза на барикадите и не жертва живота си заради правилни или неправилни идеали. По-скоро отива в гората или ляга на кревата и гледайки в тавана, вижда там живота несравнимо по-прекрасен и интересен, отколкото този, който му налага обществото.

   Не чакайте от този писател повече, отколкото може да ви даде. Но помнете: когато стане съвсем зле, в краен случай винаги има Гогол. “В далечината проблясва звездичка; гората се носи с тъмните си дървета и луната; долу мъгла се стели под краката; струна звънва в мъглата; от едната страна е морето, от другата – Италия; ето и руски къщи се мяркат...” Както се казва, всичко е включено.

В. “Взгляд”, 1 април 2009 г.
Превод от руски Веселина Гюлева

Още от категорията

Напиши коментар