„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната. Може би само с мечтанията на режисьора за това каква би могла да бъде, но и това не казва много. Това е една захаросана Русия – от водката с хайвер до белоконния цар-батюшка в изпълнение на замечтания режисьор. Но колкото и да е сочна и мила, тази Русия не бива да се свежда до „креватна живопис“ от суриковско-кустодиев тип“, безпощаден е кинокритикът и театровед Михаил Брашинский.

 


Преди 21 години по кината излиза един от най-широкомащабните и най-високобюджетни към този момент руски филми – „Сибирският бръснар“ на Никита Михалков. От прожекции лентата не успява да си върне и една десета от изхарчените над 40 милиона долара. Реакциите на крититиката и зрителите са нееднозначни: ако актьорската игра на Олег Меншиков, Джулия Ормънд, Алексей Петренко и Владимир Илин получава най-висока оценка, то историческата достоверност във филма предизвиква спорове.

 

Никита Михалков в "Сибирският бръснар", 1998 г.

 

Над сценария на филма работят Никита Михалков, Рустам Ибрахимбеков и Роспо Паленберг. Но от написването му до приключването на снимачния процес минават цели 10 години – поради трудности с финансирането на мащабния проект. В снимките участват 250 актьори и няколко хиляди статисти, огромно количество техника, няколко самолета и вертолета. Около 80 автомобила обслужват ежедневно снимачния екип. Сибирските сцени са заснети в Хакасия, Красноярск и Нижни Новгород. Павилионните снимки се провеждат в Чехия заради много по-ниския наем в сравнение с Русия. Американският военен лагер пък е оборудван в Португалия.

 

 

Но даже и снимките в Москва гълтат доста средства. Зимата на 1997 г. е по изключение топла и почти няма сняг, затова се налага да бъдат използвани тонове изкуствен сняг и соли, а топящият се лед при заснемането на сцените за Сирни Заговезни се охлажда с течен азот. По молба на Михалков до президента Елцин, специално за снимките, в продължение на 10 часа, е изключено осветлението на кремълските звезди. Дотогава подобно нещо се е случвало само веднъж – в началото на Великата Отечествена война.

 

Джулия Ормънд в кадър от "Сибирският бръснар"

 

За главните роли са наети холивудски звезди – ирландският актьор Ричард Харис, който изпълнява ролята на смахнатия изобретател на дървосекачна машина Макракън и британската актриса Джулия Ормънд, която се превъплъщава в ролята на неговата мнима дъщеря и американска авантюристка. Джулия Ормънд споделя, че по време на снимките е придобила съвършено нов опит - първо, защото били много продължителни и само в този филм снимачните й дни били повече, отколкото в цялата й кариера в Холивуд, и второ – защото в условията на ограничени технически възможности, костюмиерите и операторите намирали нестандартни и много интересни художествени решения. „Може да се каже, че руският ми опит ме формира да голяма степен и стана част от моя живот“, признава актрисата.

 

 

За главната мъжка роля Никита Михалков кани Олег Меншиков, с когото са заснели преди 4 години „Изпепелени от слънцето“. Вярно, че по онова време актьорът е вече на 38, а трябва да изиграе юноша-юнкер. Но той се справя великолепно със задачата. Преди началото на снимките всичките 25 випускници от театрални вузове, играещи юнкери, в това число и самият Олег Меншиков, живеят три месеца и половина в казарма и минават обучение по устава от 1885 г. на специално организирани за тях курсове – режисьорът се стреми към максимална достоверност и не иска актьорската игра да се свежда до „симулация“. Затова актьорите минават курсове по езда, фехтовка, бални танци, строева подготовка и дори по вероучение.

 

 

Олег Меншиков споделя по този повод: „Михалков постъпи гениално като ни прати в училището в Кострома. Иначе едва ли щяхме да успеем да пресъздадем атмосферата на юнкерското братство. Такова нещо не може да се изиграе с гол професионализъм. Чувствата се пораждат в ход. Това беше съвършено необичаен експеримент, нищо подобно не ми се беше случвало дотогава... Няма да си кривя душата, че съм свикнал с малко по-различни условия на живот ... По-добри...“

 

Олег Меншиков в ролята на кадет Толстой

 

При бюджет от 40 милиона долара от прожекции в руските киносалони „Сибирският бръснар“ събира едва 2,6 млн. долара. Една от основните причини за провала, според кинокритиците, е явната насоченост на филма към западния зрител и заснемането му изцяло в холивудската естетика: голяма част от руските зрители намират сцените на празненствата за Сирни Заговезни за бутафорни, „националната идея“ – за набор от щампи, или иначе казано „боза“, а фамилията на главния герой Толстой, според тях, е избрана с цел да е разпознаваема за западния зрител. Пресата определя филма като „комикс а ла рус“ и „мерцедес с руски орнаменти“.

 

 

„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната. Може би само с мечтанията на режисьора за това каква би могла да бъде, но и това не казва много. Това е една захаросана Русия – от водката с хайвер до белоконния цар-батюшка в изпълнение на замечтания режисьор. Но колкото и да е сочна и мила, тази Русия не бива да се свежда до „креватна живопис“ от суриковско-кустодиев тип“, безпощаден е кинокритикът и театровед Михаил Брашинский.

 

 

Филмът няма успех и сред американските и европейски зрители, макар че за това си има други причини. Въпреки стремежа на режисьора към максимална историческа достоверност, именно по този пункт филмът получава най-много критични отзиви.

 

 

Историкът и директор на информационно-аналитичните програми на Фонда за историческо развитие Александр Музафаров обръща внимание на някои несъответствия.

 

В първия кадър от 1905 г. е показан съвременен американски флаг, докато по онова време звездичките на знамето са 45, а не 50. Но ако за тази подробност човек може да си затвори очите, то следващата явно остава непонятна за американския зрител: култовото висше учебно заведение „Уест Пойнт“ в действителност се намира насред гора, а не на стръмния бряг на океана, а униформата на кадетите е странна смесица от тази, която е отменена две години преди събитията във филма и полевото снаряжение, въведено три години по-късно. Може това да е сред причините, поради които американската публика напуска киносалоните при прожекциите на филма в САЩ. Отделно, че участващите в снимките чуждестранни актьори не са звезди от първа величина, а руските са непознати на американската и европейска публика.

 

Джулия Ормънд с покойния вече Алексей Петренко в ролята на генерал Радлов

 

Музафаров стига до следния извод: „Проблемът е в това, че нашите кинематографисти много рядко прибягват до услугите на консултанти-историци, те са им последна грижа. Да, разбира се, филмът се крепи най-вече на майсторството на режисьора и сценариста, на играта на актьорите...Но даже доброто кино може да загуби, ако се пипа с груби лапи. Специално гледам надписите до края – военно-историческите консултанти винаги са на последно място, след осветителите, административните работници,, едва ли не след шофьорите! Появяват се най-накрая. Докато заемат това място, филмите ще се провалят“.

 

 

По мнението на други критици, филмът е бил изначално обречен на провал заради прекалено мащабната рекламна кампания, обещаваща на зрителя нещо съвършено невиждано – и в резултат очакванията на публиката се оказват излъгани.

 

 

Превод от руски: "Гласове"

 

Источник: https://kulturologia.ru/blogs/151219/44936/?fbclid=IwAR1AsKE83lj1-nIiUlevy5Q6Ti-GBbaDMcVh9WGBPHopOKK2uJbkGXIadxM

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

42 коментар/a

anonimen robot на 15.01.2020 в 21:05
"В щатите културата е на самоиздръжка, няма субсидиране, щом този филм се е снимал прекалено дълго и е струвал много с разкошни и масови сцени, съответно са искали за него и много пари, които няма как да се получат от американската публика." *** Da be, da - amerikanskata publika kakto nqma pari, taka pravi 400 miliona na Holiwud za pyrvata sedmica sled puskane na ekran na fimicheta komiksi, kato Batmani, Supermani, Keptyn Ameriki i t.n. shturotii. Problema e nerazbiraneto na druga kultura (v sluchaia po-visoka ot mestnata) i razbira se - ideologiata. Kolko amerikanci biha priznali che drug narod mozhe da e po-rambo ot tqh?
anonimen robot на 15.01.2020 в 21:09
Не помня колко точно чудесно бил играл Олег Меншиков, но помня отчетливо, колко нелепо беше дърт мъж да се прави на младо момче. *** Ami Julia mai e po-vyzrastna ot Menshikov. E, kak bi izglezhdalo edno 17 godishno momche do maika si?
някъде някой на 16.01.2020 в 14:09
Забавен филм! Чак такива задълбочени анализи тип "литературоведческа критика", философски трактати, историческа достоверност и пр., не са нужни. Все пак не е исторически филм за ВСВ, а е художествена измислица с лек хумор. Но не е за западния или американския зрител. По- скоро би бил разбран и би бил забавен за страните от бившия соцлагер. Безспорно е продължителен и разтегнат като времетраене.
задунајска уфса с евразијски манталитет на 16.01.2020 в 14:43
такива бози, но излезли от Холивуд, мога да гледам по 3 на вечер, но не го правја. Нјакој може ли да ми објасни зашто да го направја за руска боза? Не можах да си наложа да гледам повече от 30 минути от този филм.Колегата, којто објаснјава какви пари имат американците и колко пари печелјат от Батмани, Супермени и други глупави филми-аритметиката е много проста, цената на билетите е еднаква, броја на зрителите е различен- знаете ли кој отива да ги гледа тези филми? Децата и такива до 18 години.
anonimen robot на 16.01.2020 в 21:26
Vsichkite filmi na Mihalkov sa za eksport. I vsichkite mu filmi bivat gledani nai-veche ot rusnaci i drugi bivshi soc-lagernici emigrirali na Zapad. Nomenklaturnoto dete Mihalkov ot perestroichik se preboiadisa na pishman-disident, posle na antikomunist, posle na monarhist, v momenta go razdava ruski nacionalist. No, kakto kazvat na Rusi: "Ni stida, ni sovesti..." Da vi napomnia za nqkoi "elitni" nashenci? *** задунајска уфса с евразијски манталитет на 16.01.2020 в 14:43. Vremeto mi e tvyrde skypo za da gledam podobni holivudski bozi. Az i Mihalkovski bozi ne gledam (pod Mihalkosvki razbiram syvremenno rusko kino deto e iz'rusena, chesto poshla imitaciq na holivud). Nqkyde do nachaloto na 2000 godina taiah nadezhda, che srednia amerikanec e neshto poveche ot redneck. Sled tova mi stana iasno, che e vyzmozhno nai-podatlivata kym manipulacii populacia v sveta.
observer на 16.01.2020 в 21:54
Ами не може да очакваш стока предназначена за средния американец да е голямо изкуство. Че то и у нас да напълниш една зала със средни българи и да им свириш камерна музика, ще избягат. Холивуд произвежда основно стока. Голямото американско кино умря. Още миналия век. Няма го и голямото европейско кино, италианско, френско, шведско, английско, полско, унгарско. Май и японското го няма вече. Естествено и руското умря, всъщност предимно съветското. Последните хубави филми ги заснеха в бедните бурни години на Елцин и бандитите. И те се американизираха.
Глупости на 16.01.2020 в 23:08
Това са подробности които ги има във всеки по-мащабен проект! Поне от 20 век. Филмът е уникален. А това че не си е покрил бюджета ... голям праз ... бъдещето ще покаже е ли ... или не ... шедьовър. За мен Е!
Критиков на 17.01.2020 в 08:04
Филмът е добър , става за гледане. Но не е шедьовър. Причината е точно тази , дадена от руския критик. Филмът е приятно захаросан и не носи автентичен руски дух , по-скоро е направен като експортен луксозен руски филм предназначен за западния зрител... В крайна сметка финансовият провал може да се обясни точно с това. Не е нацелена "таргет" нишата. Нито се приема от родната руска публика като автентичен филм , нито ще превземе Запада... Но Михалков не го мислете. Той е висока топка , кремълски творец. Една загуба от 40 милиона няма да го вкара в затвора...
veneta ninkova на 17.01.2020 в 19:17
Къде ми изчезна коментара???
Антикритиков на 19.01.2020 в 20:46
Шедьовър е. Точно шедьовър. Парите не са най-важните. Важна е идеята ... която съществува! Защото идеята на Канибала сме ние. Като храна на финикийския бог на морето ЯМ!
Синеаст на 10.02.2020 в 18:44
Няколко седмици редактирам превода на филма и допълвам липсващите место (по БНТ даваха съкратен вариант) та имам възможност неколкократно да го наблюдавам в детайли, поради спецификата на редактирането и тайминга. Едно искам да отбележа. Филмът наистина е пипнат изключително внимателно във всяко отношение. Много от вас не са забелязали откровената ирония и дори цинизъм на режисьора по отношение на т. нар. руска душа, руски обичаи, руската злоба, която "върти" страната, руския "запой" и прочее "руски" други измишльотини, които съставляват наборът на всеки, който "консумира" каквото и да е руско. И това му прави чест (но филма)! В кой друг сте видели такава подигравка с "националните ценности" (руски имам предвид)? Филмът не е шедьовър, а и не претендира да е такъв, но чувствата които поражда на моменти наистина са дълбоки и отекват в душата именно на чувствителния човек, който не търси нито политика, нито колко звезди имало на амер. знаме, а камо ли че Уест Пойнт бил в гора... впрочем никъде не е визиран У.Пойнт! Това е художествено произведение, не документално разнищване на някаква епоха, и като такова е съвършено изпълнено, режисирано, заснето и изиграно. Има и голяма доза кино в него (Михалков не е кой да е, а и не може да избяга или "забрави" способностите си), за разлика от "Джокера" например - претенция за съвременност основана на комикс... Дори и Оскар да получи за филм, едва ли някой ще посегне да го гледа втори път. Всъщност, който търси някаква стойност в съвременните филми просто си губи времето - те са само филми. Киното отдавна е мъртво. Сега се снимат само филми. "Сибирският бръснар" определено не е само филм.
нина на 30.05.2020 в 22:08
Невероятен филм, браво на Никита Михалков,.Толкова растърстващ,че няма да ти омръзне да го гледаш.Също като Жесток романс. Класика.

Напиши коментар