На 3 декември 2019 година Деница Сачева беше избрана за министър на труда и социалната политика. В изказването си г-жа Сачева ясно отхвърли “джендър идеологията” и “гарантира диалог с всички заинтересовани страни” по ЗСУ. Само ден по-късно парламентарната група на “Обединени патриоти” внесе законопроект за отлагане влизането в сила на противоречивия Закон за социалните услуги. Двете новини, когато бъдат гледани съвместно са истински обрат в досегашната социална политика на правителството на Бойко Борисов. След месеци протестите на десетки хиляди български родители бяха чути. Бяха чути както гласа на св. Синод на БПЦ, който излезе с нарочно становище по темата, така и позицията на евангелското вероизповедание.

 

Сега всички ние, които се борихме срещу анти-семейното законодателство, което от десетилетия си пробива път в нашето общество, трябва да решим как да продължим.

 

Пътищата са два - продуктивен диалог или втвърдяване на фронтовете и радикализация на исканията. Българската история ни учи, че втория вариант неизбежно води до оттегляне на умереното мнозинство, което досега поддържаше исканията за промяна в законите. Това ще превърне дебата за бъдещето на българското семейство в ниша запазена за малка, изолирана и радикализирана група.
Другият вариант е конструктивен диалог, който ще разреши на правителството, както да отговори на исканията на родителите, така и да не забавя предоставянето на социална помощ на уязвими групи като напр. децата с увреждания.

 

Началото на диалог между страни, които си нямат доверие е трудно. Подозрението, че можеш да бъдеш “изпързалян”, “вкаран в схема” или направо измамен кара всяка от страните да бъде максимално предпазлива. Този дяволски кръг на взаимно недоверие може да бъде разбит само от кредит на доверие.
Въпреки цялата минала история, въпреки всички насложени страхове и предубеждения диалогът трябва да започне. Преди седмици ние безрезултатно призовахме министър Петков да поеме подадената от родителските организации ръка. Днес българското правителство реагира. Затова ние се обръщаме към родителите и родителските организации със същия призив:


Родители да приемем подадената ръка!


Да дадем кредит на доверие. Време е за диалог. Време е да спрем да протестираме и да минем на нов етап. Когато има продуктивен диалог протестите са вредни. Защото протестите от призив да бъде чут нашия глас ще се превърнат в разменна монета на политическата арена. Децата и семействата на България не са разменна монета. Те не са инструмент, който може да бъде политизиран. Не са тема, от която някой да има право да извлича политически дивиденти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

35 коментар/a

дали е истина на 09.12.2019 в 13:14
Винаги след като следите на самолетите са от край до край и се разширяват до облаци, на следващия ден е облачно и вали после два дни. Но няма видеа как ги зареждат самолетите тайно снимани, и видео със огромно увеличение на тези самолети в действие. И да има химически проби взети с балон.
консервативен лЕберал на 09.12.2019 в 16:03
Така..така...протегнете си палчето, за да ви отхапят ръката грантаджийката-министър и нейните задкулисни господари. Съпротива с половинчати мерки не става. Или-или. Това не е дискусия колко да е данък общ доход -5-10 или 20%. Тук става въпрос за бъдещето на семейството и на България. Затова този закон и подобните му трябва да бъдат отменени, а прокаралите ги лица съдени.
ПАЗАРЪТ РЕШАВА на 09.12.2019 в 21:17
„Единна Русия“ (на руски: Единая Россия) е либералноконсервативна политическа партия в Русия и най-голямата политическа сила в страната, която на парламентарните избори през септември 2016 г. получава 338 от общо 450-те мандата в Държавната дума. Гражданската демократична партия (на чешки: Občanská demokratická strana) е дясноцентристка либералконсервативна политическа партия в Чехия. Основана през 1991 г. от Вацлав Клаус на основата на дясното крило на Граждански форум, партията печели парламентарните избори през юли 1992 г. и Вацлав Клаус оглавява чешкото правителство, начело на коалиция с няколко по-малки дясноцентристки партии. Либералният консерватизъм е вариант на консерватизма, включва либерални възгледи относно икономическите и етичните идеологически въпроси. Обикновено либерално-консервативната политика се характеризира в страни, където либералната пазарна икономика е пуснала дълбоки корени и според британското разбиране за съвременния консерватизъм, тя трябва да бъде опазена от по-нататъшно разрушаване на модела посредством консервация, за да бъдат спасени ценностите. По тази логика, в някои държави като Австралия, например (възникнала като държава от поселения на британски каторжници първоначално), понятията за консерватизъм и либерализъм се сливат и даже се превръщат в синоними, което е разбира се частен случай, а не правило. По принцип, в зависимост от модела, либералните консерватори в англосаксонския свят са другото отражение на един общественополитически ценностен модел от който произлизат и днешните континентални социалхристияни. Либералните консерватори са за по-отворен свободен пазар отколкото християндемократите. Въпреки това, процесът на секуларизация в много европейски християндемократически партии ги приближава повече към либерализма, а много от традиционните консервативни партии в Европа пък са по-близо до социалните въпроси, с които се сблъсква обществото. В този смисъл либералните консерватори са част от Европейската народна партия, заедно с християндемократите.
република с либерална демокрация на 09.12.2019 в 21:28
Осъзнаваш се като комунист, порастваш като социалисг, съзряваш като либерал, и остаряваш като консерватор. В средна възраст политиката е либерален консерватизъм.
Сорос на 10.12.2019 в 09:34
По закон в Европа само полша, украйна, и българия, порнографията е забранена. В Русия е разрешена. Порнографията учи хората колко секс възможности има, мъж с мъж, баща и син, брат и сестра, майка и син, и позволеното на едни е възможност за всички. Секс революцията е пропусната в Източният Блок, заради недостъпност на масите до порнографията. Но либерализмът е потребен на пазарът, а той либерализира отношенията и културата, без да иска, просто изгодата нуждата за пазарен дял, прави от всичко пари. Не - че, алън дълес и протоколите нямат заговор.

Напиши коментар