“Това беше отхвърляне на политическата класа, получила толкова облаги от Европейския съюз, най-вече възможността да казва по повод на всеки проблем, че това вече не е наша работа. Тази политическа класа беше престанала да реагира на решаващите проблеми на нашето време. Сигналът, изпратен до света, беше следният: няма демократичен избор без национален суверенитет”. Ден след победата на Борис Джонсън на парламентарните избори, “Фигаро” публикува отново в сайта си това интервю с големия теоретик на консерватизма Роджър Скрутън, проницателен наблюдател на политическия живот в Обединеното кралство. Интервюто е от 21 юни 2018 г.

 

Философ, автор на многобройни трудове както за естетиката, така и за екологията, Роджър Скрутън е мислител, участвал във всички битки на своето време. Яростен защитник на британските традиции, той взе страната на Брекзит, който според него ще позволи да се възстанови националния суверенитет.

 

- Две години след решението на британците да гласуват за Брекзит, каква е вашата оценка за този народен бунт? Какъв сигнал изпратиха британците до света?

 

- Първо, това не беше бунт, а референдум, т.е. демократичен избор. Разбира се, имаше силни чувства, които ръководеха този избор, и в известен смисъл това беше отхвърляне на политическата класа, получила толкова облаги от Европейския съюз, най-вече възможността да казва по повод на всеки проблем, че това вече не е наша работа. Тази политическа класа беше престанала да реагира на решаващите проблеми на нашето време. Сигналът, изпратен до света, беше следният: няма демократичен избор без национален суверенитет. 

 

- Вие бяхте за “напускане”. Съжалявате ли за този избор? Смятате ли, че процесът ще стигне до края?

 

- Не съжалявам за избора си, въпреки че съм доста разочарован от последвалия процес. Мисля, че Брекзит ще успее, само ако решим да напуснем ЕС без споразумение за условията. Уви, смятам, че горчивината, породена от Брекзит сред политиците от стария европейски елит, възпрепятства всеки компромис.

 

- Каква беше истинската мотивация за Брекзит? Икономически или преди всичко културна?

 

- Мотивацията беше преди всичко културна, въпреки че политици като Дейвид Камерън искаха да ни убедят, че това е само икономически въпрос. Британците и най-вече англичаните не приемат законите, наложени отвън, особено законите, които променят начина им на живот и населението на страната.

 

- Както видяхме и с победата на Салвини в Италия - популистката вълна в Европа няма да спре. Смятате ли, че Европейският съюз е остарял проект?

 

- Трябва да изясним какво имаме предвид под думата “популист”. Днес това е термин, с който злоупотребява един елит, който смята, че има божествено право да контролира събитията, когато народът не е съгласен с него. Това е начин да се каже, че обикновените хора имат нужда да бъдат ръководени от хора, по-мъдри от тях - т.е. от нас, политическата класа. Именно това поведение ускори вота за Брекзит. 

 

Политиците еврофили се опитаха да ни убедят, че проблемите, пред които сме изправени днес, не могат да бъдат решени на национално ниво, докато всъщност нацията, народният суверенитет и традиционната любов към страната са единствените източници на доверие в извънредни ситуации. Кои са големите проблеми, обзели Европа днес? Всеки ги знае: имиграцията, най-вече масовата имиграция на групи, чиято култура и неподатлива към нашата светска и отворена култура; презрение към традициите и християнските вярвания, които ни обединиха в миналото; заплахата, която поставят новите военни сили и незаинтересоваността на САЩ към военния съюз, който ни защитаваше досега.

 

Това, което се случи в Италия, ясно показа, че италианският народ вече не вярва, че ЕС е способен да защити Италия от мигрантските вълни, идващи от Северна Африка. Тогава италианците се обърнаха към собствените си политици, за да защитят страната, нацията, родното място и цивилизацията си, които са им скъпи. Мисля, че е напразно търсенето на “европейско” решение. Интересът на европейската политическа класа е интересът на Германия, която е заслепена от чувството си за вина и е неспособна да каже “не” на имиграцията.

 

- Не е ли необходим обаче съюз между народите на европейската култура, за да се справим с предизвикателстата на глобализацията?

 

- Винаги съм вярвал в нуждата от истински европейски съюз: Европа на нациите, каквато искаше Шарл дьо Гол. Само ако запазим националното чувството в основата на политическия процес, ще можем да разберем какви интереси са заложени и ще бъдем способни да ги разрешим. Днешният ЕС е неспособен да отговори на неотложните проблеми на нашето време. Но връщане назад не е възможно и дневният ред не може да бъде променен. Проектът се провали, но отговорните бяха лишени от способността да предожат тук. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

20 коментар/a

OLD на 14.12.2019 в 09:31
Предпочитат, те да налагат такива на другите, може би ?
Великолепна статия, на 14.12.2019 в 10:54
поздрави на Дачков за това че публикува подобни мнения!
Немцойците - не така на 14.12.2019 в 11:02
Моторът на досегашния Европейски съюз е нефелен. Немците може да са отлични производители и техничари,нооо..... за визионер и ръководител на ЕС не стават и затова ни водят в грешна посока - както кочът води стадото към пропастта. Тава,че немците имат расистки комплекси за заличаване не може да се прехвърля и превръща в проблем на цяла Европа.
Денев на 14.12.2019 в 13:21
"За визионер и ръководител на ЕС не стават" германците??? За пуследните 13 века имат създадени три райха - Франкската и Свещената Римска империи от края на V-ти до началото на XVIII в.; 1871-1918 гг. - Германска империя; после Трети райх на Хитлер до 1945 г. Точно от четвъртия бягат британските бандити. Интервюто е ценно, истината е "Европа на нациите... Проектът се провали..." има се предвид сегошният ЕС.
Helleborus на 14.12.2019 в 14:07
Снощи в Панорама друг британец говореше от името на еврофилите и каза много верни неща, а този Скрутън, който е евроскептик, също казва много верни неща. Защо тогава не можем да се разберем, причината е заради мухата в млякото или онези зловредни неща, които се прокарват в европейската политика, покрай нормалните и които все не успяваме да поправим. Така, както в ИК се набутаха между жените и децата и джендърите, тези измислени от сами себе си нито мъже, нито жени. Едната от „мухите“ е действително ролята на държавата, по принцип самата държава или политика няма правомощия да отнема суверенитета на всеки човек, дори вътре в един народ. Ние не можем да имаме общи решения за неща, които касаят индивидуалните ни човешки права. Сещам се миналата година във Фермата имаше една фермерка (тази година не гледам), която караше всички след работа да четат заедно и да имат определени от нея взаимоотношения, понеже думата на фермера била закон. Та изглежда нараства броят на хората, които не са наясно докъде може изобщо да се простира властта на който и да било началник или политик, човек, над друг човек. Ако ние не разбираме това, няма значение дали сме в ЕС или не, всъщност британците ще продължат да страдат от същото, защото тази вълна си е добре развита и у тях. Хората не осъзнават на кое трябва да кажат не, гледай си работата политико и не се бъркай в личния ми живот, нямаме разбиране за това, че и отделният човек има свой суверенитет! Ако имахме такова разбиране, (точно за него са работили истинските правозащитници), общата ни политика никога не би посмяла да налага общи решения за всичко. Хората имат право да се развиват напълно свободно във всички сфери на живота си, образование, ценности, култура, навици, възгледи. Втората „муха“ е относно разбирането на политическата класа като водач, няма такова нещо или поне не по начина, по който им се иска, самата политическа класа да си измисля правила (задкулисията) и хората да ги следват. Защото тогава политиците ще се отделят като каста и с нищо няма да се различават от стария тип управление на царе и императори и простолюдие. При демокрацията партиите трябва да са вътре в обществото и да се зараждат в него, т.е. ако политиците водят прекалено твърдо, те ще убият тези естествени движения на масите, които трябва и да произведат бъдещи лидери. Вярно е, че един лидер е нормално да е по-умен от хората, които го следват, но идеята тук е, че те го следват, защото го харесват, а не защото е лидер. Т.е. тяхното „харесване“ прави човека техен лидер. Нехаресвани лидери не може да има и особено от позицията си на нехаресвани, те да натискат масите, като им налагат свои разбирания. Точно тези станаха отвратителни на обществата и изнервиха народите, никой не ги харесва, но те командарят всички и бълват страница след страница, купища регулации. Тези хора не са лидери, те са пионките на задкулисията. Всеки лидер ще си намери някакви последователи и той може да ги лидерства само и единствено тях, зачитайки плурализма и мнението на останалите. Спирам до тук, но идеята ми е, че тези неща могат да бъдат сбъркани и в малката клетка, колкото и да се делим на народи, етноси, култури, семейства, дори в най-малката клетка ние можем да си отнемаме права. Нима България не отнема права на българи? Затова не обединението е проблем, а осъзнаването.
Маги на 14.12.2019 в 16:33
Това се отнася и за нас - "...обикновените хора имат нужда да бъдат ръководени от хора, по-умни от тях"! По-умни ли са нашите избраници, за да ни ръководят?!?
milevan на 14.12.2019 в 17:29
ДОСГОЙНИ ХОРА
Helleborus на 14.12.2019 в 18:05
Щяха да бъдат достойни, ако не използваха думата "българите" като символ на враг. Ние дори не можем да си представим степента на високомерие на англичаните (не казвам британците), ние не сме като тях, нямаме такова отношение дори към изостанали народи, камо ли европейски носители на цивилизация. Навремето така са мразили и французите. Така че не всичките им мотиви са разумни, в най-голяма степен те са подведени от манията да се големеят и заради това няма как да не понесат щети.
Назаем от https://baricada.org на 14.12.2019 в 19:44
Битката никога не е била лесна Лейбъристката партия изгуби изборите, не защото отиде твърде много наляво, а защото не успя да направи достатъчно, за да върне доверието на работническата класа Ронан Бъртеншау, Tribune https://baricada.org/2019/12/13/britan-labor-party-elections/Резултатите от изборите във Великобритания и особено тези в “крепостите” на Лейбъристката партия са наистина лоши за лявото движение. След като хиляди активисти водиха вдъхновена кампания в продължение на седмици, това е горчива хапка за преглъщане. Най-тежките последствия обаче ще са за хора извън Лейбъристката партия. Още пет години управление на консерваторите ще означава повече атаки по синдикатите и работническата класа, обществените услуги и социално слабите. В такива моменти е важно да гледаме от историческа перспектива. Работническото движение във Великобритания е преживявало тежки поражения – и е успявало да се възстанови от тях. През 1926 г. Голямата обща стачка завършва с поражение. До 1929 г. обаче Лейбъристката партия има най-много места в парламента. През 30-те години ръководството на Рамзи Макдоналд почти унищожава изграденото от партията през предишните десетилетия. През 1945 г. обаче Лейбъристката партия е тази, която възстановява страната след войната.
observer на 14.12.2019 в 20:25
Англичаните са консервативни, защото са островитяни. Което е интересно, от една страна много време са били водещи в света и са му дали страшно много, от друга все едно са единствените и само те са от значение. Една двусмисленост, като хвалбите им с прочутите им английски автомобилни производители, които са собственост на германци, китайци и индийци и най-сложните им части са дело на германските инженери, докато те самите шият изисканите им седалки от кравешки кожи. Още Еркюл Поаро навремето беше принуден постоянно да търпи натякванията на разни достолепни баби, че е чужденец. Дори е малко смешно. Такива са си те. Не ги обвинявам. Като си припомня пълния стадион Васил Левски за “Стената” на Роджър Уотърс, е ами на друг, който и да е той, от която и да е друга страна, това не би му било по силите.
Кой какво видЕл...... на 14.12.2019 в 22:54
Еее,снощи и аз гледах Панорама.На всеки различни неща му правят впечатление. Мен ме подразни либерастният сър Греъм Уотсън. Или той си е пълен либерастен шемет ,или ни прави на балами. Нали либералите навремето са били против всички съсловни привилегии и титли? Що ми се кичи с титлата сър? По едно време, покрай критиката на консерваторите, изръсиче Оливър Кромуел бил фашист! Боже Господи! Фанатизма на либерастите започна да прилича на фанатизма на болшевиките и нацистите. Тоя или е безкрайно зомбиран, или нас ни прави на шашави? Ами Кромуел е водачът на английската буржоазна революция при която за първи път се премахва монархията и Англия десетина години е Република. Вярно,че по-късно монархията им е възстановена,нооо.... от тогава та досега е конституционна,тоест това е преломен момент за правата и свободите на англичаните. Самите английски историци казват,че тая революция определя характера на съвременна Англия и залага в историята на Европа и света голямото движение на либерализма. Ама Кромуел се бил превърнал в диктатор,па после го изровили от гроба и го обесили,пък му разнасяли главата из Англия....Това е характерно за всичката либерастия.....да изяжда децата си. Типично по якобински и болшевишки свободолюбците се серат на наследството от което са се пръкнали идеите им. Таа...нашите либерастни гомньовци трябва много да внимават,защото при тия е така....,след време се самоизяждят и за всичко са виновни предшествениците им.
добър ден на 15.12.2019 в 12:09
Защо Русия чрез Путин толкова късно реагира на решението на ЕП да приравни тоталитарните режими на Хитлер и Сталин? Путин избра много стратегически момент за реакция - самото навечерие на изборите във Великобритания. Така, понеже знаеше (чрез данни от разузнаването) резултата от изборите, фактически се изсмя на нашите европартньори, същевременно заклеймявайки ги за недалновидното им решение. Сигурен съм, че ЕС-есовците ще ги боли много, но се свиква.
Ролс Ройс на 15.12.2019 в 16:17
Бе ние, освен изискани седалки от кравешки кожи, правим и двигателите за половината широкофюзелажни самолети в света.
Питър на 15.12.2019 в 18:00
Хубаво е да се теоретизира, но като гледам никой не се концентрира върху изключително лъжливата, злостна и направо брутална кампания, която консерваторите водеха. Независими инстанции заключиха, че 88 от предизборните обещания на торите са били лъжливи, докато при лейбъристите са били 0... Джонсън отказваше да се включи в дебати и вместо идеи повтаряше една куха фраза и няколко лъжливи обещания. И тъпите работници клъвнаха на лъжите за Корбин и бъдещото величие на Англия, докато анализ на Файненшъл Таймс (Библията на бизнеса) показа, че утопичните социалистически обещания на лейбъристите са всъщност по-изгодни от Брекзит без сделка - 101 милиарда паунда на година повече. Интересно дали този консервативен теоретик просто не е забелязал тези дреболии, тъй като целта е оправдала средствата. И интересно дали е гледал новини през последните години, тъй като това невероятно правителство много прилича на дрийм тийма на Борисов 3.... А председателят на Консервативната партия Джеймс Клевърли не само е като образ-плюнка на Данчо Ментата, а е и също толкова одухотворен и Ентелегентен
Helleborus на 15.12.2019 в 19:57
Да и мен ме подразни Уотсън, (особено като похвали ДПС), но предимно в тези точки, където тръгва да предписва общи решения за неща, които изобщо не могат да бъдат контролирани от политиката, като отношение към миграция и други подобни. Което, както казах, за мен е като муха в млякото. Не че не е добре да помагаш на бежанци,(в съвсем конкретни ситуации, когато си преценил, че са бежанци и искаш да им помогнеш), но човек има правото и да не го прави, т.е. хората не сме пионки и искаме правилата да ги измисляме в движение, по наша преценка. Но част от мненията му, които изказа против крайната форма на национализъм бяха верни (според мен). А иначе какви лейбъристи имат англичаните? Тия хора изобщо не се занимават с основното, което трябва да се занимават едни лейбъристи, да препятстват паричните потоци да се канализират толкова лесно в ръцете на единици, които си нагласяват и политиката да им помага да са номер едно. Те се занимават с равните права на расите и половете, с феминизъм и подобни сектантски религиозни схващания. А като става въпрос за финанси, напълно приемат богатството на богатите и начините, по които те стават все по-богати, прокарвайки си нужното законодателство. Тяхното левичарство стига до там да обират трохите и да задоволяват глада на масите с общински жилища и помощи. Т.е. те поддържат този официален ред, при който не се помага на работника сам да изкарва прехраната си и да живее с нея, а да бъде конвертиран към социалната роля на социално слаб. Хората се привикват да просят, да се молят, да чакат на държавата, убива се човешкото достойнство и независимост. Това ляво си е направо опасно, а това е лявата политика и в Европа, превръщат работническата класа, която навремето ги създаде, в "уязвими групи" и "социално-слаби групи".

Напиши коментар