Този текст на Петър Голийски беше публикуван през септември 2018 г. в "Гласове". Припомняме го във връзка с искането на американския сенатор Марко Рубио за спиране на сделката между СМЕ и чешкия милиардер Петер Келнер, в която влиза и българската бТВ: "На 31 юли 2018 г. българското подразделение на Telenor стана част от империята PPF на чешкия милиардер Петр Келнер. Коментарите в българските печатни медии се сведоха до тривиално оповестяване на събитието или, в най-добрия случай, до опит да се „разнищи“ личността на Келнер чрез няколко повърхностни преводни статии. Въпросите кой, защо и заради кого/какво, не само че не получиха отговор, те дори не бяха зададени.

 

 

Троянски кон made in China?

 

Сравняването на корпорацията PPF на Петр Келнер с троянски кон на Китай е направено още през 2012 г. от чешкия журналист Давид Касл във връзка с амбициите на PPF да придобие чешката телекомуникационна компания О2. Коментирайки плановете на PPF, Давид Касл отбелязва, че действията на Келнер са част от договорка за взаимна подкрепа с Китай: Келнер ще служи като трамплин и коридор за навлизане на китайски капитали в Чехия и Централна Европа, а в замяна на неговата PPF ще бъде оказано съдействие за операции на китайския пазар. Впрочем през 2013 г. Telefónica продаде чешкото подразделение на О2 на Келнер и към настоящия момент неговата PPF притежава 81,06% от дяловете него.

 

В статията си Касл мимоходом съобщава, че Петр Келнер е сключвал и по-рано реципрочни сделки с големи китайски компании като например „историческата сделка“ от 2005 г. с Changhong Electric, предвиждаща PPF да утъпче пътя на китайската фирма за изграждане на завод в Чехия и навлизане на пазарите на ЕС срещу обещанието на Changhong Electric да улесни PPF в създаването на компания за потребителски кредити в Китай, в която PPF да бъде мажоритарен собственик. По-нататък Давид Касл отбелязва, че „сред най-често набелязаните като най-вероятни партньори на PPF китайски компании е най-големият в света мобилен оператор China Mobile, а за други компании като ZTE и Huawei, и двете представени на чешкия пазар, се говори като за технологични доставчици.“

 

Changhong Electric изглежда е изпълнила своята част от договорката, защото през февруари 2010 г. компанията Home Credit, част от империята PPF, наистина получава лиценз от китайската държава. Това става възможно след като през 2009 г. китайската Комисия по регулиране на банковата дейност поставя началото на експерименталната програма „Мерки по управление на пилотни компании за потребителско кредитиране“, предвиждаща четири китайски града (Пекин, Шанхай, Тяндзин и Ченду) да получат правото да допуснат на своя територия чужди компании за потребителско кредитиране. Една от тях е именно Home Credit Consumer Finance (China), на която е даден лиценз да оперира в Тяндзин, а от 2014 г. и на територията на цялата страна. Особеното в случая е, че Home Credit Consumer Finance (China) е първата чуждестранна компания в Китай, получила правото на 100% чуждестранна собственост на капитала, вместо да бъде съвместно дружество с държавно или частно китайско участие. Такъв жест ясно показва, че Китай има специално отношение и политика спрямо собственика й Петр Келнер, чиято група PPF присъства на китайския пазар още от 2004 г.

 

Дейностите на PPF в Китай обаче не се ограничават единствено до кредитирането, а имат широк спектър. Например през юни 2014 г. биотехнологичната компания SOTIO, част от групата PPF, открива в Китай втория си лабораторен комплекс за разработки в областта на активната клетъчна имунотерапия на онкологични заболявания. Първите лаборатории от комплекса на SOTIO започват работа през 2010 г. в Прага. През април 2016 г. пък контролираната от PPF компания О2 подписва меморандум с China Telecom Europe за коопериране в областта на мобилния роуминг и „други стратегически сфери“. 

 

Публично достъпни данни от рода на горните свидетелстват за много стабилни и трайни връзки между PPF на Петр Келнер и големия китайски бизнес и по никакъв начин не разсейват подозренията, че чешкият милиардер е мост за дегизирано проникване на китайски капитали в Европейския съюз.

  

Продажба уж като на пожар

 

Разбира се, в една сделка винаги има две страни – купувач и продавач. През юни 2017 г. пред агенция Ройтерс изпълнителният директор на норвежката Telenor Сигве Бреке заявява, че тя няма намерение да продава нито една от компаниите си в Източна и Централна Европа. Декларацията е направена в отговор на витаещите слухове за евентуалната продажба на сръбското подразделение на Telenor на американския инвестиционен фонд KKR. Половин година по-късно, в края на януари 2018 г., отново Ройтерс публикува едно мъгляво съобщение, че Telenor „може да продаде“ филиалите си в Унгария, Сърбия, Черна Гора и България, тъй като има потенциален интерес към нейните мобилни оператори в Централна Европа. След още три месеца излезе новината, че Telenor продава на PPF Group активите си в Централна Европа и Балканите за сумата от 2,8 милиарда евро. Любопитното е, че изпълнителният директор Сигве Бреке, който само 9 месеца по-рано твърдо заявява, че Telenor няма да продава, изведнъж споделя, че „с продажбата на нашите активи в Централна и Източна Европа ние правим важна стъпка към опростяването и фокусирането на портфолиото на Telenor в регионите, в които виждаме най-голям потенциал за създаване на стойност. След тази трансакция обхватът на дейността ще включва интегрирани мобилни и фиксирани оператори в Скандинавия и силни позиции на мобилните пазари в Азия.“ 

 

Тъй като сделки с подобен мащаб не се осъществяват за една нощ, очевидно е, че изявлението на Бреке от юни 2017 г. е било колкото да разсее слуховете за продажби от страна на Telenor, докато по същото време е вървял в ход процесът на изтегляне на компанията от Централна и Източна Европа в посока Азия чрез продажба ангро. Дали обаче става дума за продажба или по-скоро за замяна на активи и пазари?

 

По същото време когато Сигве Бреке полага усилия да опровергае слуховете за предстоящи продажби на активи на Telenor в Европа, норвежката Telenor Connexion разпространява на сайта си съвместна с China Telecom (China Telecommunications Corporation) прес информация, в която се посочва, че на 27 юни 2017 г. двете компании отбелязват стратегическото си партньорство при откриването на общата им отворена IoT платформа „eSurfing on the Silk Road, IoT with the World“ в Шанхай. Telenor Connexion е една от трите компании редом с Hong Kong Telecom (HKT) и Orange, сключили споразумения за сътрудничество с China Telecom в областта на IoT-услугите. Пазарът на IoT-услугите е с голям потенциал и тепърва ще преживее бурен подем, а това, че Telenor е една от трите компании, с които China Telecom е сключила споразумение да сътрудничество, не е случайно. 

 

Топлите връзки между Telenor и Китай започват още в далечната 2001 г., когато норвежката компания поема ангажимента да излъчва два китайски телевизионни канала в Европа, преминават през сключеното през 2008 г. споразумение между Telenor и China Mobile за предоставяне на специални екстри на клиентите на норвежкия оператор по времето на летните олимпийски игри в Пекин, за да се стигне до скорошната новина за сключеното споразумение между китайската Ant Financial Services Group и Telenor Microfinance Bank, филиал на Telenor Group, с цел предоставяне на ексклузивни финансови услуги в Пакистан. Последното съобщение звучи екзотично, но в действителност то е знаково и говори за високо ниво на взаимно доверие, защото от десетилетие и половина Пакистан играе ключова роля в разгръщането на китайската стратегия за обезпечаването със суровини и за изграждането на контролирана от Китай инфраструктура по трасетата на глобалната търговия. Накратко, изтеглянето на Telenor Централна и Източна Европа съвпада с разширяването на сътрудничеството на компанията с Китай (както признава и Сигве Бреке) и най-вероятно продажбата ангро на централноевропейските и балканските подразделения на норвежците е всъщност замяна на активи в Европа срещу активи и пазари в Китай. При която нито нито купувачът е случаен, нито продавачът. Какво обаче е IoT?

 

Да погледнем географската карта

 

Internet of Things или съкратено IoT се превежда на български като „интернет на нещата“. Концепцията за IoT се ражда още през 1990 г., но дълго време е лишена от особено практическо приложение. Накратко идеята на IoT се състои в това, че в близко бъдеще огромен брой устройства около нас и в бита ни ще бъдат свързани в мрежа и ще обменят през нея информация помежду си. Например „умният“ ни хладилник ще преценява дали месото в него не е вече престояло и ще прави самостоятелно поръчка онлайн за доставка на прясно месо. Тъй като на този етап умните машини все още не са навлезли масово в ежедневния бит, IoT се използва предимно в производството и в логистиката. Така например един свързан в IoT контейнер може да бъде следен в реално време къде се намира, дали има изоставане в превоза, в какво състояние са стоката и превозното средство, което я транспортира и т.н.

 

По прогнози на GSMA (Global System for Mobile Communications), базиран в Лондон орган, представляващ интересите на доставчиците на мобилни услуги по света, към 2025 г. ще има 13,8 милиарда IoT връзки, от които 4,1 милиарда, или почти 30%, ще се падат на Китай. Китайската икономика е силно експортно ориентирана и това обяснява мощната подкрепа, която китайската държава оказва на развитието на IoT сектора, както и на развитието на комуникациите, които се очакват да оперират с непостижимата все още за масово приложение 5G скорост. Стремежът на Китай да се превърне в лидер в тези области несъмнено е свързано с амбициите му да увеличи размаха и ефективността на своите търговия и производство. Китайската търговия обаче е свързана и с подсигуряването и изграждането на надеждни маршрути към Европа – морски и сухопътни. Сухопътните са всъщност успореден вариант на морските, опит за дублирането им, което да ги направи неуязвими спрямо евентуална американска блокада по море (виж свързания текст:  HYPERLINK "http://glasove.com/categories/komentari/news/brekzit-s-mirizma-na-barut"). Сухопътните маршрути от Китай към Европейския съюз са особено интересни в конкретния случай.

 

Поместената тук Карта 1 показва глобалната морска, ЖП и петроло/газопреносна мрежа, която Китай е изградил или планира да изгради като елемент от своята стратегия „Един пояс, един път“. А на увеличения сегмент на Карта 2 са очертани действащите и планираните или намиращите се в етап на изпълнение железопътни линии от Китай към Европа. С розов пунктир са означени линиите, които са планирани или са на някакъв етап на прокарване. Както се вижда на Карта 2, единият розов пунктир тръгва от Техеран и стига до Анкара, след което продължава от Истанбул през България, Сърбия, Унгария до Словакия и Чехия, като идеята е ако/след като този железопътен маршрут стане реалност, по него да потекат стоки от Китай към Германия и от Германия към Китай. На Карта 3 са дадени държавите, в които PPF притежава телекомуникационни компании, като с жълто са маркирани придобивките през 2018 г. Тези държави образуват един пояс, който изцяло припокрива или по-точно дублира планирания ЖП маршрут от Истанбул до Чехия от Карта 2: България – Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия и оттам към Германия.

 

 

Карта 1: Глобалната морска, ЖП и петроло/газопреносна мрежа, която Китай е изградил или планира да изгради като елемент от своята стратегия „Един пояс, един път“. Източник: Mercator Institute for China Studies (MERICS). 

 

Карта 2: Маршрути на ЖП линиите от Китай към ЕС. С тъмночервен пунктир са означени действащите линии, с розов – планираните или на някакъв етап на прокарване. Източник: Mercator Institute for China Studies (MERICS). 

 

 

Карта 3: Държавите, в които PPF притежава телекомуникационни компании. С жълто са маркирани придобивките на PPF през 2018 г.

 

Извън тази схема на припокриване между телекомуникационните активи на PPF и планирания ЖП маршрут от Истанбул до Германия остава единствено Черна Гора, където PPF също купи подразделението на Telenor. Разминаване обаче и тук няма. Напротив, припокриването на транспортна и мобилна комуникация е пълно, защото от 2015 г. китайската държавна компания China Road and Bridge Corporation (CRBC) с китайски нисколихвен кредит строи автомагистрала, която трябва да свърже черногорското пристанище Бар със сръбския град Боляре. От Боляре се очаква тя да бъде продължена към сръбския град Пожега, а от него – към Белград. По план 165-километровият черногорски участък трябва да бъде завършен през 2019 г. Но „случайните“ съвпадения не спират дотук.

 

През април 2018 г. Европейската комисия одобри покупката от PPF на Петр Келнер на чешката компания Škoda Transportation, извършена през ноември 2017 г. В тази сделка има поне два интересни момента. Единият е, че Škoda Transportation и подразделенията й са специализирани в производството на релсови превозни средства: трамваи, метровагони, самоходни машини, автомотриси и разбира се локомотиви, които в товарния ЖП транспорт са не по-малко важни от несамоходниия състав (вагоните). Вторият е, че към края на 2016 и първата половина на 2017 г. за потенциален купувач на 100% от акциите на изпитващата проблеми Škoda Transportation беше спрягана китайската компания CRRC (China Railway Rolling Stock Corp), най-големият в света производител на подвижни и самоходни релсови превозни средства. Няколко месеца по-късно обаче Škoda Transportation стана собственост на PPF на Петр Келнер. Дали чрез тази сделка китайците просто са напазарували чешката компания чрез PPF с цел покупката да не се набива на очи или Петр Келнер е действал от свое име може да се гадае при отсъствието на вътрешна информация. Въпреки това съвпаденията между трасето на планираните ЖП маршрути от Китай през Балканите и Унгария до Германия от една страна и купуването от PPF на едро през 2018 г. на подразделенията на Telenor по същите ЖП маршрути от друга, и същевременно придобиването от PPF през същата 2018 г. на специализирана в прозводството на подвижен релсов и ЖП състав компания Škoda Transportation трудно биха били приети за „случайни съвпадения“. Тези съвпадения натрапчиво подсказват, че зад операциите на PPF на Петр Келнер стои всъщност Пекин, който отрано се стреми да обезпечи телекомуникационно и транспортно търговските доставки между Китай и Европейския съюз (Германия) с оглед на задаващата се IoT революция.  

 

И още малко география и хронология

 

Всичко това е хубаво, но в отговор би възникнал логичният въпрос, че ако зад покупките на PPF на Петр Келнер стои Китай, защо Европейската комисия не блокира сделката под някакъв благовиден предлог, като се имат предвид зачестилите през последните месеци изявления от Брюксел и Берлин, че китайското икономическо проникване в Европейския съюз крие редица рискове – като се започне от установяване на политическо влияние и се стигне до придобиването на стратегически технологии. Напротив – 4 месеца след обявяването на продажбата на активите на Telenor Европейската комисия одобри сделката, което може да се тълкува като знак, че PPF пазарува за себе си, а не е подставен купувач на китайците. За тази ситуация обаче у нас имаме хубавата поговорка „не ме гледай какво ти говоря, а какви ги върша“.  

 

Зачестилите изблици на недоволство по адрес на Пекин по никакъв начин не пречат на Германия да разширява бизнеса и търговските си връзки с Китай. Още през 2016 г. Китай (като вносител) измести САЩ като най-големия търговски партньор на Германия, а през 2017 г. търговският дефицит на Берлин с Пекин продължи да се свива, тоест ръстът на немския износ към Китай расте. Заплахите на американския президент Доналд Тръмп за налагане на мита на Германия и обявяването на търговска война на Китай още повече ще сближат двете страни в икономическата сфера. Като заявка за подобно развитие на нещата може да се приеме едно изявление от февруари 2017 г. на тогавашния немски вицеканцлер Зигмар Габриел, който каза, че ако Тръмп продължи да упорства в политиката си на протекционизъм, Европейският съюз (разбирай Германия) трябва да съсредоточи икономическата си политика върху Азия. И тук вече идва моментът с разпределението по държави на собствеността върху телекоми в Централна и Югоизточна Европа и планираните и съществуващи сухопътни и морски търговски маршрути от Китай към Германия.

 

Освен проектът за ЖП маршрут от Истанбул през България, Сърбия, Унгария и Словакия към Чехия съществуват още два проекта за сухопътни маршрути през Балканите. Единият е от Истанбул през Източна и Централна България в посока на Румъния, а от нея към Унгария, Словакия, Полша, Украйна. Точно той бе обект на преговори по време на визитата у нас на китайския премиер Ли Къцян в началото на юли 2018 г., като между Пекин и София бяха подписани рамкови споразумения, предвиждащи участието на китайски компании при построяването на тунел под връх Шипка и на неговото естествено продължение автомагистрала „Русе – Велико Търново“, както и при изграждането на автомагистралите „Черно море“ и „Хемус“ и на скоростния път „Видин – Ботевград“. Другият ключов за китайската търговия с ЕС (Германия) сухопътен маршрут е предложената от Пекин експресна ЖП връзка от пристанището Пирея през Солун, Скопие, Белград към Будапеща. 

 

Като мобилни телекомуникации трасето Пирея–Солун–Скопие–Белград–Будапеща е покрито от Deutsche Telekom на територията на Гърция (чрез ОТЕ) и Македония (чрез Magyar Telekom) и на територията на Унгария (чрез компанията Telekom), на Словакия (отново чрез Telekom) и на Чехия (чрез T-Mobile). Сърбия се явява липсващото звено, което пречи на Deutsche Telekom да има телекомуникационно покритие по целия планиран маршрут от Гърция до Чехия. По подобен начин стоят нещата с маршрута от Истанбул през Централна и Източна България към Румъния, а оттам към Унгария. Deutsche Telekom покрива телекомуникационно Румъния (чрез Telekom Romania), но не и България. В един момент обаче през пролетта на 2018 г. в двете липсващи звена от веригата на Deutsche Telekom се настанява PPF, зад която има сериозни подозрения, че стои Китай. Както това променя ситуацията?

 

Deutsche Telekom не е съвсем обикновена и случайна публична компания. Тя от години работи добре на китайския пазар, като напоследък особено е засилено сътрудничеството в съвместните разработки в Internet of Things (IoT) сектора (с китайската държавна компания China Unicom) и в разработките за достигане на 5G скорост (с Intel и китайския гигант Huawei). А тези технологии, както стана дума по-напред, през следващите години ще станат ключови в развитието на глобалната търговия. Същевременно 31,9% от дяловете в Deutsche Telekom принадлежат на германската държава – 14,5% директно и 17,4% чрез KfW (бившата Kreditanstalt für Wiederaufbau), в която 80% от дяловете са на федералната република, а останалите 20% притежават отделни федерални провинции на Германия. С други думи, тясното сътрудничество на Deutsche Telekom с Китай не е обикновено корпоративно партньорство, а разкрива и сериозни връзки на междудържавно равнище. При една такава ситуация настаняването на PPF в България и Сърбия не следва да се разглежда като конкуренция, а като елемент от засилващото се германо-китайско икономическо сътрудничество и като бъдещо свързване на липсващите звена във веригата на телекомуникационното покритие на Deutsche Telekom в триъгълника Пирея–Одрин–Прага. Това се потвърждава индиректно и от факта, че веднага след посещението си в България китайският премиер Ли Къцян отпътува за Германия на среща с Ангела Меркел. По време на визитата му в Берлин бяха подписани 22 споразумения за сътрудничество в различни области, като Меркел и Ли се обявиха за свободната търговия и против протекционизма, а немски медии дори заговориха за „нов съюз на Германия с Китай срещу САЩ“. Само 20 дни след визитата на Ли Къцян в Берлин сделката между PPF на Петр Келнер и Telenor беше одобрена от Европейската комисия. 

 

 

Карта 4: Държавите в Централна и Югоизточна Европа, в които оперират PPF и Deutsche Telekom чрез пряко притежавани телекомуникационни компании или чрез свои филиали. С червено – държави, в които оперира Deutsche Telekom. С жълто – държави, в които оперира PPF. С оранжево – държави, в които оперират едновременно Deutsche Telekom и PPF. (Deutche Telekom&PPF)

 

Карта 5: Държавите в Централна и Югоизточна Европа, в които оперира A1 Telekom Austria. 

 

 

Разбира се, веднага може да се възрази, че същото свързване на липсващите звена в системата на Deutsche Telekom може да се постигне чрез коопериране с австрийската A1 Telekom Austria Group, която работи в Сърбия, Македония и България (у нас чрез подразделението си A1, доскоро Мтел). Тук нещата обаче опират повече до политика, отколкото до чист бизнес, защото 59,7% от дяловете в A1 Telekom Austria Group са собственост на América Móvil на мексиканския милиардер Карлос Слим. На корпоративния сайт на América Móvil могат да се открият публични данни само за притежателите на 10,4% от акциите на компанията. Седемнадесет от общо двадесетте публични притежатели на дялове в América Móvil са регистрирани в САЩ компании. Това подсказва, че по един или друг начин América Móvil (а оттам и A1) е свързана с американски интереси, така както българската Vivacom е свързана с Москва чрез банката ВТБ. Затова на фона на постоянно разрастващите се икономически, а в перспектива и политически връзки между Берлин и Пекин, което е придружено от силното влошаване на отношенията между Берлин и Вашингтон и от излязлото на бял свят остро американо-немско търговско съперничество, едва ли за китайската и германската държава едно коопериране между Deutsche Telekom и A1 Telekom Austria е най-желаният сценарий за обезпечаване на телекомуникационното покритие на бъдещите търговски трасета в Югоизточна и Централна Европа.

  

Защо пернаха Келнер през ръцете за Нова ТВ?

 

В няколко свои публикации сайтът „Капитал“ коментира защо на 19 юли 2018 г. Комисията за защита на конкуренцията спря сделката за покупка на Нова ТВ от PPF, която също трябваше да премине в ръцете на Петр Келнер и който в момента обжалва решението на ККЗ. Идеята, която „Капитал“ прокарва, е че е странно сделките за покупката на Нова ТВ от PPF и за покупката на ЧЕЗ от Инерком да бъдат блокирани на основание, че ще доведат до прекалена концетрация и монопол при положение, че аргументите на КЗК са коренно противоположни при обосновката на решението й за всяка от двете сделки. От „Капитал“ мимоходом споменават, че причината за това сделката за Telenor да мине през одобрение от страна на Европейската комисия е това, че тя засяга няколко държави, а тази за продажбата на Нова ТВ като вътрешна за България е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията. Оттам вече от „Капитал“ допускат, че решението на КЗК е знак от страна на държавата, че Келнер не е желан като купувач и че то „в най-добрия случай отлага окончателното подписване на сделката, а в най-лошия означава нова процедура, вероятно доста по-ниска цена и стесняване на възможните кандидати до български играчи с връзки до властта“, като целта е да бъде запазен контролът върху един от най-влиятелните телевизионни канали у нас. 

 

За това, че КЗК перна през ръцете Петр Келнер обаче може да се потърси и друго обяснение. В края на миналата 2017 г. Келнер, спряган като претендент за покупка на компанията Central European Media Enterprises group (CME), чиято собственост е тукашната телевизия БиТиВи, се оттегли от надпреварата и като кандидат остана консорциумът между чешко-словашката финансова група Penta и китайската компания CEFC China Energy. През последните години базираната в Шанхай CEFC скоростно изкупува активи в Чехия и към началото на 2017 г. в нейни ръце вече са авиокомпанията Travel Service (която на свой ред владее 34% от Czech Airlines), медийните холдинги Médea Group и Empresa Media (притежаващи списанията Tyden, Sedmička, Instinkt, Exkluziv, Interview, Popcorn, Top Dívky, телевизионния канал Barrandov и др.), 99% от акциите на пражкия футболен клуб „Славия“, 98,1% от пивоварната компания Lobkowicz, 100% от чешкия тежкомашиностроителен гигант Žďas и дъщерната му компания TS Plzeň. През 2018 г. обаче процедурата около покупката на Central European Media Enterprises group от Penta и CEFC зацикли, като една от причините за това е започналото през март в Китай разследване срещу изпълнителния директор и основател на CEFC Йе Дзянмин по обвинения в икономически престъпления. 

 

Ако цитираният в началото Давид Касл говори донякъде уклончиво за топлите връзки на PPF с Китай, един друг чех – китаистът Мартин Хала – е откровен до бруталност по темата за дейността на китайската CEFC в Чехия. В една своя статия от февруари 2018 г. Хала говори за лобирането в полза на китайския бизнес от страна на повторно избрания чешки президент Милош Земан, чийто съветник същевременно е изпълнителният директор и основател на CEFC Йе Дзянмин. Хала споменава и за топлите контакти между Земан от една страна и Петр Келнер от друга по линията на разширяването на чешко-китайските икономически връзки, както и че именно на Земан компанията PPF (в лицето на Home Credit Consumer Finance) дължи получаването на лиценз за предоставяне на потребителски кредити на територията на целия Китай, а не само в рамките на град Тяндзин. Мартин Хала пише и за бившия чешки военен министър Ярослав Тврдик, който става съветник по китайските въпроси на Земан, след като Земан печели първия си президентски мандат през 2013 г. Тврдик, сочи Хала, е и главен лобист на PPF на Петр Келнер, а същевременно е и ръководител на централата на CEFC в Европа. Хала добавя, че „в този донякъде кръвосмесителен кръг Тврдик се превърна в главния център на неформалната ос между PPF, CEFC и чешката държава“. 

 

Но ето и най-интересната част. Мартин Хала отбелязва, че в една неотдавнашна статия във Financial Times, посветена на Йе Дзянмин, се обръща внимание на политическите му връзки с ръководството на Китай. Според Financial Times „CEFC не е обикновена частна компания. Председателят на групата Йе Дзянмин спонсорира прокитайски мозъчен тръст с връзки с пенсионирани офицери от военното разузнаване и прави бизнес с държащите се като дребни монарси представители на военния елит“. Споменатият от Financial Times мозъчен тръст е Chinese Association for International Friendly Contact (CAIFC), за който Хала отбелязва, че често е сочен като публичното лице на китайското Военно разузнаване.

 

На фона на всичко написано от Хала за връзките между PPF, CEFC, Йе Дзянмин и мозъчния тръст CAIFC основателно може да се запитаме дали българските специални служби не са си дали сметка или пък дали те не са били предупредени от партньорски служби, че покупката на Нова ТВ от PPF на Петр Келнер всъщност е покупка с „двойно предназначение“. И в резултат на това на 19 юли КЗК блокира продажбата на телевизията под благовидния предлог за избягване на прекалена концентрация и медиен монопол. Едва ли е без значение и това, че забраната на КЗК хронологично беше предшествана от направеното от Ли Къцян по време на неотдавнашното му посещение в България предложение в София да бъде изграден „общ център за обучение и образование на китайския бизнес как се работи в ЕС и какви са европейските правила“. Странно е обаче защо вместо този център да бъде създаден в Брюксел, Меката на „европейските правила“, Китай настоява той да бъде изграден в София? Вероятно защото функциите му ще бъдат съвсем различни от това да изучават „европейските правила“. 

 

 

 

ЧАСТИЧЕН СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ 

David Kasl. Czech billionaire’s PPF seen paving way for Chinese fourth mobile operator bid (31.5.2012):  HYPERLINK "http://ceskapozice.lidovky.cz/czech-billionaire-s-ppf-seen-paving-way-for-chinese-fourth-mobile-operator-bid-1x7-/tema.aspx?c=A120528_084713_pozice_68373" http://ceskapozice.lidovky.cz/czech-billionaire-s-ppf-seen-paving-way-for-chinese-fourth-mobile-operator-bid-1x7-/tema.aspx?c=A120528_084713_pozice_68373 (accessible: August 2018).

PPF approved to establish Consumer Finance Company in Tianjin as the first foreign investor ever (22.02.2010):  HYPERLINK "http://www.homecredit.net/media/press-releases/2010/pr-22-02-2010.aspx" http://www.homecredit.net/media/press-releases/2010/pr-22-02-2010.aspx (accessible: August 2018); PPF получила лицензию в Тяньцзине – новый стимул для развития потребкредитование в Китае под брендом „Хоум Кредит“ (22.02.2010):  HYPERLINK "https://www.ppf.eu/ru/press-releases/ppf-poluchila-licenziyu-v-tyanczine-novyj-stimul-d" https://www.ppf.eu/ru/press-releases/ppf-poluchila-licenziyu-v-tyanczine-novyj-stimul-d (accessible: August 2018).

SOTIO открыла в китайском Пекине передовые лаборатории для разработки терапии против опухолевых заболеваний (18.06.2014):  HYPERLINK "https://www.sotio.com/novosti/sotio-otkrla-v-kitayskom-pkin-prdov-laboratorii-dlya-razrabotki-trapii-protiv-opuholvh-zabolvaniy" https://www.sotio.com/novosti/sotio-otkrla-v-kitayskom-pkin-prdov-laboratorii-dlya-razrabotki-trapii-protiv-opuholvh-zabolvaniy (accessible: August 2018); Czech O2 and China Telecom sign data roaming agreement (22.04. 2016):  HYPERLINK "https://www.reuters.com/article/o2-czech-rep-chinatelecom-idUSL5N17P19B" https://www.reuters.com/article/o2-czech-rep-chinatelecom-idUSL5N17P19B (accessible: August 2018). 

Telenor CEO says no plans to sell units in central, eastern Europe (13.06.2017):  HYPERLINK "https://www.reuters.com/article/telenor-serbia/telenor-ceo-says-no-plans-to-sell-units-in-central-eastern-europe-idUSO9N1IC00Q" https://www.reuters.com/article/telenor-serbia/telenor-ceo-says-no-plans-to-sell-units-in-central-eastern-europe-idUSO9N1IC00Q (accessible: August 2018).

Telenor may sell mobile operations in eastern, central Europe (26.01.2018):  HYPERLINK "https://www.reuters.com/article/us-telenor-m-a/telenor-may-sell-mobile-operations-in-eastern-central-europe-idUSKBN1FF1QM" https://www.reuters.com/article/us-telenor-m-a/telenor-may-sell-mobile-operations-in-eastern-central-europe-idUSKBN1FF1QM (accessible: August 2018).

Telenor продаде бизнеса си в региона на PPF GROUP за 2,8 млрд. евро* (21.03.2018):  HYPERLINK "https://www.investor.bg/telekomunikacii/457/a/telenor-prodade-biznesa-si-v-regiona-na-ppf-group-za-28-mlrd-evro-257891/" https://www.investor.bg/telekomunikacii/457/a/telenor-prodade-biznesa-si-v-regiona-na-ppf-group-za-28-mlrd-evro-257891/ (accessible: August 2018).

China Telecom and Telenor Connexion Enter into Strategic Partnership based on IoT Open Platform (27.06.2017):  HYPERLINK "http://newsroom.telenorconnexion.com/pressreleases/china-telecom-and-telenor-connexion-enter-into-strategic-partnership-based-on-iot-open-platform-2035599" http://newsroom.telenorconnexion.com/pressreleases/china-telecom-and-telenor-connexion-enter-into-strategic-partnership-based-on-iot-open-platform-2035599 (accessible: August 2018); China Telecom enters three IoT partnerships (03.07.2017):  HYPERLINK "https://www.telecomasia.net/content/china-telecom-enters-three-iot-partnerships" https://www.telecomasia.net/content/china-telecom-enters-three-iot-partnerships (accessible: August 2018).

Telenor transmits two Chinese TV-channels in Europe (30.03.2001):  HYPERLINK "https://www.telenor.com/media/press-release/telenor-transmits-two-chinese-tvchannels-in-europe/" https://www.telenor.com/media/press-release/telenor-transmits-two-chinese-tvchannels-in-europe/ (accessible: August 2018).

Telenor and China Mobile agree on cooperation during the Olympic Games (05.08.2008):  HYPERLINK "https://www.telenor.rs/en/about-telenor/telenor/news/telenor-and-china-mobile-agree-on-cooperation-during-the-olympic-games/" https://www.telenor.rs/en/about-telenor/telenor/news/telenor-and-china-mobile-agree-on-cooperation-during-the-olympic-games/ (accessible: August 2018).

Ant Financial, Telenor partner to deliver financial services in Pakistan (14.03. 2018):  HYPERLINK "http://www.xinhuanet.com/english/2018-03/14/c_137039198.htm" http://www.xinhuanet.com/english/2018-03/14/c_137039198.htm (accessible: August 2018).

Chinese train giant CRRC eyes Czech Skoda Transportation (28.11.2016):  HYPERLINK "http://www.chinagoabroad.com/en/recent_transaction/chinese-train-giant-crrc-eyes-skoda-transportation" http://www.chinagoabroad.com/en/recent_transaction/chinese-train-giant-crrc-eyes-skoda-transportation (accessible: August 2018); СМИ: CRRC ведет переговоры о покупке Skoda Transportation (16.11.2016):  HYPERLINK "http://tass.ru/transport/3789744" http://tass.ru/transport/3789744 (accessible: August 2018); Chinese trains giant CRRC to buy problem-hit  Škoda Transportation? (30.03.2017):  HYPERLINK "https://www.radio.cz/en/section/business/chinese-trains-giant-crrc-to-buy-problem-hit-skoda-transportation" https://www.radio.cz/en/section/business/chinese-trains-giant-crrc-to-buy-problem-hit-skoda-transportation (accessible: August 2018); La CRRC sur la voie rapide de l'expansion mondiale (08.06.2017):  HYPERLINK "http://french.china.org.cn/business/txt/2017-06/08/content_40988642.htm" http://french.china.org.cn/business/txt/2017-06/08/content_40988642.htm (accessible: August 2018).

Deutsche Telekom and China Unicom enter M2M partnership (27.02. 2017):  HYPERLINK "https://www.telekom.com/en/media/media-information/archive/deutsche-telekom-and-china-unicom-enter-m2m-partnership-486336" https://www.telekom.com/en/media/media-information/archive/deutsche-telekom-and-china-unicom-enter-m2m-partnership-486336 (accessible: August 2018).

Deutsche Telekom, Intel and Huawei achieve World's First 5G NR Interoperability in Operator Environment (20.02.2018):  HYPERLINK "https://www.telekom.com/en/media/media-information/archive/dt-and-partners-achieve-5g-nr-interoperability-515364" https://www.telekom.com/en/media/media-information/archive/dt-and-partners-achieve-5g-nr-interoperability-515364 (accessible: August 2018).

Безпрецедентно КЗК спря сделките за „Нова телевизия“ и ЧЕЗ (19.07.2018):  HYPERLINK "https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/07/19/3284470_bezprecedentno_kzk_spria_sdelkite_za_nova_televiziia_i/" https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/07/19/3284470_bezprecedentno_kzk_spria_sdelkite_za_nova_televiziia_i/ (accessible: August 2018); Какво ще стане с „Нова телевизия“ (27.07.2018):  HYPERLINK "https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/07/27/3287610_kakvo_shte_stane_s_nova_televiziia/" https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/07/27/3287610_kakvo_shte_stane_s_nova_televiziia/ (accessible: August 2018). 

Китай наступает (09.03.2017):  HYPERLINK "http://ptel.cz/2017/03/kitaj-nastupaet/" http://ptel.cz/2017/03/kitaj-nastupaet/ (accessible: August 2018).

Martin Hála.  CEFC: Economic diplomacy with Chinese characteristics. A mysterious company paves the New Silk Road in Eastern Europe and beyond (08.02.2018):  HYPERLINK "https://chinadigitaltimes.net/2018/02/martin-hala-cefc-ccp-influence-eastern-europe/" https://chinadigitaltimes.net/2018/02/martin-hala-cefc-ccp-influence-eastern-europe/ (accessible: August 2018).

България ще обучава Китай как да работи в ЕС (07.07.2018):  HYPERLINK "https://www.actualno.com/politics/bylgarija-shte-obuchava-kitaj-kak-da-raboti-v-es-news_683702.html" https://www.actualno.com/politics/bylgarija-shte-obuchava-kitaj-kak-da-raboti-v-es-news_683702.html  (accessible: August 2018).

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

Мосю Воланд на 14.09.2018 в 19:07
Много информативна, но безкрайно безполезна статия. И какво всъщност казва ? Дайте да се притесняваме, че някой си бил закупил нещо си. Ами може - купува. Нали това беше мечтата на 80+ % от населението ?!? Или не ? :-)
Цвинокио Рубиконя на 14.09.2018 в 23:07
Както казва нашата лидерка-Бойка Симитлийка-"Който не храни свои комунисти,ще храни чужди"!!!
ташаклийски, хиндо на 15.09.2018 в 18:12
Много дълга тая полюция, много. Какво иска да ни каже авторът - нищо - пазарна икономика, толкоз - нали това искахме? И какво лошо има, ако китайците навлизат и на нашия пазар? Нищо. Или трябва да скачаме срещу китайците (чехите) досущ както срещу руснаците, щото не са шарили на Него? А?
Стоянова на 18.09.2018 в 12:26
Иска да каже,че идват новите господари.
где я чукаш, где се пука на 27.02.2020 в 18:48
Въпрос на фкусс, каза Стоянова и облиза задните части на Големио задокеански брат.
Статията иска да ни каже, че на 27.02.2020 в 19:20
Великия Бял Баща от Голямото Каменно Типи във Вашингтон е силно недоволен - не стига, че Китай играе по правилата, установени от Великия Бял Баща, ами на всичкото отгоре и печели! Затова и сенатор Рубио призовава за изпращане на Корпуса на морската пехота, секюз ми, санкции.
Отговорен на 27.02.2020 в 23:12
Информативно беше още първия път. Ако се преживея като предприемач бих завидял на умението на Келнер, склонен съм да му сервирам. Ако съм политик бих отбелязъл, че толкова мотивирани инвеститори са добре дошли, защото биха балансирали други икономически псета с тежка политическа подкрепа. Ако се сетя, че съм тежко и много бит българин - бих казал че е добре да има причина да ме пазят трима вместо да ме бие един.

Напиши коментар